Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Така че всичко, което правите за другите, имайте предвид, че ще понесете кармата. Не е възможно да помогнете на някого и да бъдете свободни от карма. Не е така. По някакъв начин, ще трябва да понесете една част.Има една история в Индия. Един човек научил от Учител, че не трябва да дава неща на бедните хора или на лошите хора, защото ще стане беден или ще отиде самият той в ада заради греховете, които са извършили хората, на които памага. О, този човек подскачал нагоре-надолу и казвал: „О, това е много добре, много добре. О, всички могат да са щастливи и свободни и да имат каквото им трябва; само аз мога да отида в ада. Това е много добра сделка, добър бизнес.” Така че зависи кой го е чул и кой какво и за кого иска да прави в този свят.Затова Учителите нямат нищо против. Те знаят, че работата Им е тежка и знаят, че страданието ще бъде голямо, постоянно, безмилостно, всеки ден, в различни ситуации или дори понякога в ада; или понякога на по-ниско ниво като Астралното Ниво или да бъдат наказани тук, на Земята! Но те просто го правят, защото не могат да не го правят.Има история за един Учител и един ученик, които били на лодка, за да прекосят реката. Но Учителят видял един скорпион-човек да се бори във водата, протегнал ръката Си и вдигнал скорпиона-човек и се опитал да го сложи в лодката, за да не се удави. И тогава скорпионът-човек Го ухапал и после скочил обратно в реката, изпълзял обратно в реката и отново започнал да се бори. И Учителят протегнал другата Си ръка, за да го вдигне. И тогава същото нещо се случило отново: Той бил ухапан, а скорпионът-човек се опитал да изпълзи, за да избяга. Но когато изпълзял от лодката, отново паднал в реката. И Учителят протегнал ръката Си, за да вземе отново скорпиона-човек.И ученикът Го спрял, хванал ръката Му и казал: „Скорпионът-човек ще Ви ухапе ли отново?” Учителят казал: „Да, ще ме ухапе.” И ученикът Го попитал: „Защо трябва да Ви ухапе отново?” А Учителят казал: „Такава е природата му, да прави това.” И ученикът попитал Учителя: „Тогава защо продължавате да се опитвате да му помогнете? Ще бъдете наранен; той ще Ви ухапе отново.” И Учителят отговорил: „Защото такава е моята природа, да правя това. Ако скорпионът-човек не може да спре, не може да контролира природата си, аз също не мога да контролирам своята природа. Не мога да бъда по-лош от скорпиона-човек. Скорпионът-човек прави каквото трябва да прави; и аз правя какво трябва да правя.”Това е много смешно, но и много тъжно. Затова много Учители страдат. От незапомнени времена. Те никога не са имали хубав живот. Господ Исус умря жестоко на кръста и Неговите Апостоли, дванадесетте най-близки Апостоли, също умряха жестоко. Боже мой, не знам как могат хората да вършат такива неща. Може би не са били хора; били са обладани от демони или самите те са въплъщение на демони. Това е съвсем възможно. Също както някой Светец може да бъде въплътен на Земята, демоните също могат да се въплъщават на Земята. В по-Ниската Област на Вселената е така. И ние сме в дълг към всички Учители, от незапомнени времена, Които са ни спасявали отново и отново, и отново, и отново.Сега, връщаме се към Махакашяпа. Когато били женени, съпругата Му нямала търпение да избяга може би или нещо такова, за да намери Учител, да практикува, да бъде освободена, да бъде просветлена. Но Махакашяпа Ѝ казал: „Просто изчакай още малко. Не можем просто така да оставим родителите си.“ Той също бил много привързан към тях и бил добър син. След няколко години родителите починали. Тогава синът Махакашяпа продал всички имоти и ги споделил със слугите, които работели в дома Му, при родителите Му от времето, когато Той бил малък, а също раздал и на бедните хора в околността и оставил само малко неща, колкото за оцеляване. И после Махакашяпа казал на съпругата Си: „Пътят навън е дълъг и труден, затова Ти стой тук. Чакай ме. Ако намеря Учител, ще се върна за Теб.“И така Махакашяпа продължил да обикаля навсякъде и намерил много така наречени Учители, но не чувствал, че са достатъчно достойни за Него. И един ден срещнал Шакямуни Буда и след кратък разговор разбрал, че това е Единственият. Той бил много нетърпелив да стане Негов ученик. Коленичил на пода и Му се помолил. И така станал ученик на Буда, монах. И бил толкова щастлив, учел заедно с Него, излизал да проси, а след това учел и медитирал. Всичко било толкова хубаво и спокойно; точно по начина, по който го искал. И Той станал Архат за нула време.И понеже преди това вече бил излизал да проси и ядял само веднъж на ден, когато последвал Буда, продължил по същия начин. И Буда Го възхвалявал. Но когато Махакашяпа бил вече много стар, Буда го посъветвал, казал Му, че трябва да яде по-добра храна заедно с тях, с монасите от Сангата, за да има по-добро здраве, по-добро тяло. Но Махакашяпа казал `не`, не можел. Бил толкова свикнал да яде по веднъж на ден, свикнал с този вид дисциплина, 13 правила на дисциплина. Така че не можел да се промени. И Буда Му казал: „Добре, всичко е наред, всичко е наред. Можеш да Си останеш по този начин, стига да Си добре.“ И Махакашяпа бил добре; и все още е добре.И аз съм Му много задължена. Искам отново да Му кажа, че много, много ценя Неговия подарък - шарирата на Буда. Не знам как да намеря думи, за да изразя колко много го ценя. Махакашяпа ми изпрати и купа, купа за милостиня, купа за просия, и няколко малки парчета жълт плат.
„Махакашяпа все още седи в самадхи в планината Чикънфут в очакване да се появи в света Майтрея Буда. В това време Той ще даде на Майтрея купата, която четиримата Небесни Крале са дали на Шакямуни Буда и която Шакямуни Буда е дал на Него и Неговото дело в този свят ще бъде завършено.” ~ Коментар от преподобния Учител Хсуан Хуа (вегетарианец) на Събранието на Архатс сутра (Амитаба сутра)
Искам да благодаря на Махакашяпа за това, че беше толкова добър към мен. Ние сме били приятели в предишни животи и сме били добри един към друг, съвместими. Благодаря Ти за реликвите на Буда. Благодаря Ти за купата, която е купата за милостиня, купата за просия за монаха. Благодаря Ти също за парчетата красив жълт плат. Но смятам, че не мога да използвам нито едно от тези неща, които си донесъл. Реликвите са твърде ценни, за да ги използвам за нещо друго. А купата мисля да си я запазя за спомен. Притеснявам се, че ако я ползвам за ядене, може случайно да се повреди по някакъв начин. Така че искам да я запазя за спомен и в знак на почит.И в наше време не можеш да облечеш джяша, монашески одежди, и да отидеш да просиш с купата. Не. Много е трудно да живееш така в днешно време, освен ако не си в някоя много набожна будистка страна – Индия, Шри Ланка, Олак (Виетнам) или Бирма и т.н. Там разбират будизма и знаят ако искаш храна. Но в наше време, Махакашяпа трябва да разбере, Буда също разбира, че е много трудно да излизаш да просиш, особено за жена, а и аз вече не съм толкова млада, така че просто ям веднъж на ден вкъщи и имам да върша толкова много работа - вътрешна, външна. И ако постоянно излизам да прося и да се връщам, не мисля, че ще е удобно за мен, макар че много, много, много бих се радвала на такъв свободен живот!!!Photo Caption: Благодарим на Бог, Който ни дава красота и сила за лечение!
