Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

Историята на Махакашяпа (веган), част 6 от 10

Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Искам да благодаря на Махакашяпа за това, че беше толкова добър към мен. Ние сме били приятели в предишни животи и сме били добри един към друг, съвместими. Благодаря Ти за реликвите на Буда. Благодаря Ти за купата, която е купата за милостиня, купата за просия за монаха. […] Но в наше време, Махакашяпа трябва да разбере, Буда също разбира, че е много трудно да излизаш да просиш, особено за жена, а и аз вече не съм толкова млада, така че просто ям веднъж на ден вкъщи и имам да върша толкова много работа - вътрешна, външна. И ако постоянно излизам да прося и да се връщам, не мисля, че ще е удобно за мен, макар че много, много, много бих се радвала на такъв свободен живот!!!

Дори само едно хранене на ден - готвене и миене - и вече чувствам, че е много работа за мен. И трябва да си почистиш къщата, да чистиш пода, да переш одеялата и дрехите и после да измиеш съдовете след готвенето, и да измиеш кухнята и приборите и прочее; чувствам, че е твърде много, твърде много работа вече. Бих искала Бог да ми позволи да бъда отново бретерианка. По-удобно е, но все още не мога. Не ми е позволено. Все още много съжалявам, че не мога да бъда бретерианка, защото беше толкова хубаво, когато бях такава. Имах чувството, че вървя по облак. И всичко го чувстваш леко. Всичко е сякаш без притеснения, дори никой не е въвлечен. Няма нищо, за което да се тревожиш. Нищо, от което да се страхуваш. Защото нямаш нищо. И дори да не ядеш, да не пиеш, наистина няма от какво да се страхуваш; нямаш какво да губиш. Беше абсолютно много, много, много красиво чувство.

А сега, дори да ям веднъж на ден, често пъти също нямам вкус за нищо. Понякога чувствам малко апетит или дори глад, но рядко храната има вкус на нещо хубаво. Може би защото когато готвиш за себе си, не е много вкусно. Ако някой друг готви за теб, може би има хубав вкус.

Спомням си, че обичах храната; обичах много храната преди. И винаги имах малко парти в малката ми кухня. Имах няколко готвачи да готвят за мен и ги карах да сготвят много, и канех работещите в ашрама, някои монаси и монахини. Не всички от тях - тези, които идваха и ми помагаха за ремонт на къщата или за ремонт на колата, или някои ми помагаха да чистя голф колата или да чистя двора си, такива неща - монаси или монахини, канех ги. Редуваха се, така че беше много добре. И когато ядях с някой друг, беше толкова вкусно, толкова вкусно, толкова апетитно. И тогава ядях по много.

Но след това предпочитах да ям веднъж на ден и все по-малко и по-малко, защото дори да ти харесва, не трябва да ядеш толкова много – имам предвид себе си, не вас. Моля, правете каквото искате с живота си; това си е вашият живот. Стига да не наранявате никого и да бъдете вегани, аз съм вече щастлива. Но ако искате да опитате да имате все по-малко болка – невидима болка дори от растенията, дърветата или цветята в къщата ви - тогава можете да опитвате малко по малко, докато свикнете. Вижте дали тялото ви приема новия навик. Не спирайте всичко наведнъж, както направих аз, когато станах бретерианка; може би ще си причините проблем. Аз не си причиних проблем; тогава бях по-млада и здрава. Работех много в този храм, чистех всеки ден, миех, готвех за всички. И помагах да пиша статии заради игумена, и преписвах думите му на хартия. Той имаше списание или нещо такова.

Преди това бях срещнала монахиня уотърианка (на вода), казах ви, в Миаоли – не където ние живеем, но наблизо в същия район, наречен Миаоли. И сърцето ми оттогава копнееше да бъда поне уотърианка (на вода) или бретерианка (на прана), но някак не можех. Защото трябва да ви кажа истината: аз обичах храната! Спомням си преди много време, Буда ми каза, че Той е станал Буда преди мен, защото аз много обичам храната и съм ядяла много! И все още го правя, макар и не толкова много като преди. Обикновено преди живеех с хора или в храма, много хора идваха да се храним заедно, това ви кара да имате още по-голям апетит. И когато бях в Сиху, Тайван (Формоза) също, канех хора да идват и да се хранят с мен. Колкото повече хора са с вас, толкова повече апетит имате и повече ядете.

Понякога не можех да се събера в старите, красиви дрехи, които бяха направили за мен. Защото предимно, когато излизам пред публика, трябва да нося дрехите, които са по мой дизайн или по дизайн на различни компании, за да се продават - аз съм като модел. Но не ми плащат за това. Не ми завиждайте. Не знаех, че като си Учител, трябва дори да пееш и да танцуваш. Трябваше да правя много неща и все още трябва. Някак, повечето хора, които познават моите дизайни или моите бижута, например, ги харесват. Така че трябва да ги показвам.

Може би се чудите защо не се застъпвам за едно хранене на ден или за аскетизъм, след като самата аз го правя. Аз го правя по друга причина. Казах на Небесата, че ако се храня веднъж на ден, докато обикновено бих яла по три пъти на ден – ястията, които не изяждам, могат да се дават на други души. И дори да не срещнете такива гладни хора или може би гладни духове, ако имате това в ума си, храната ще отиде при тях по различен начин. Не е нужно да видят, че аз споделям храната си с тях, но заради обета, те ще я получат.

Но аз просто се опитвам да ви кажа: „Не наказвайте тялото си.” Едно хранене на ден няма да ви освободи и няма да ви просветли. Защото това трябва да се предаде от просветлен Учител. Също както една свещ - предава светлината на другата свещ и двете ще светят заедно. Но без тази запалена свещ другата няма да засвети; трябва да има друго разпалващо средство някъде - като свещ, огън, запалка или дори запален газ от печката.

И така, Махакашяпа бил вече аскет – толкова духовен. Той се е учил с други Учители преди Буда. Но защо все пак е трябвало да намери Буда, за да осъзнае за кратко време Своята свята позиция на Архат? Защо е трябвало да направи това? Защото знае, че трябва да имаш Водач; трябва да имаш Специалист; трябва да имаш този Учител, Който ти предава Пътя заедно с Енергията на Учителя, прикрепена към него, поне в началото, за да ти помогне да се върнеш обратно във вътрешното царство, към което принадлежиш. И после от вътрешното царство бавно се отправяш към Дома.

Ако нямате Учител, жив Учител, тогава без значение какво правите, може да се каже, че 99% не е плодотворно. Дори да постигнете някаква медитативна сила като пророк или някаква йогийска сила или нещо подобно, това не е пълно освобождение, не е Буда състояние. Ще се преродите отново на Земята и тогава Бог знае дали пак ще можете да продължавате да контролирате живота си в добродетели, морал и красота. Без истинско предаване на Вътрешната Сила към вас, за да отворите собствената си сила, има много малък шанс да се просветлите и да достигнете освобождение – или ако научите някакъв друг метод, който не е подходящ, това не е Най-Висшето.

След като Махакашяпа изпратил да повикат жена Му, Тя дошла, учила с Буда и за кратко време също станала Архат. Това означава вече „Светец“. По времето на Буда, понякога Буда просто говорел на някого или идвали и говорели с Него и Буда им обяснявал, разяснявал им Истината, и после този човек ставал просветлен и достигал някакво ниво след срещата и разговора с Буда. Това не е заради думите или гласа на Буда, а заради излъчваната от това Сила и/или също защото Буда обучавал този човек на метод на практикуване. Може би на Метода на вътрешните Небесни Светлина и Звук, по начина, по който вие практикувате.

Така че не е въпросът просто да можете да повторите или да се учите от някого другиго, от втора- или трета ръка след Буда – тоест произлязло от учението на Буда – и така да се просветлите. Трябва да бъде жив Учител. И много други монаси също, както Ананда и други хора – е трябвало да бъдат под милостивото Водачество на Буда, с огромната Сила, идваща от Самия Буда вътрешно.

Photo Caption: Ура! Още един прекрасен ден! Благодаря на Бог за Слънцето!

Изтегляне на снимка   

Гледайте още
Всички части  (6/10)
1
2024-07-23
6540 Преглед
2
2024-07-24
4970 Преглед
3
2024-07-25
4889 Преглед
4
2024-07-26
4284 Преглед
5
2024-07-27
4156 Преглед
6
2024-07-28
3803 Преглед
7
2024-07-29
3827 Преглед
8
2024-07-30
3741 Преглед
9
2024-07-31
3841 Преглед
10
2024-08-01
3906 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android