Наскоро в Древните пророчества, част 93 показаха тази статия от вестник за Учителя. Тя е от 2004 година и говори за Учителя: „Добрият Самарянин продължава `лудото пазаруване` в Канада.”
( Учителю, може ли да зададем няколко въпроса? ) Да. Разбира се, разбира се. ( Наскоро в Древните Предсказания, част 93 показаха тази статия от вестник за Учителя. Тя е от 2004-та година и в нея се разказва за Учителя: „Добрият самарянин отива на `лудо пазаруване` в Канада.“ Това беше заглавието, а историята започваше така: „Тя успя да обхване стотици хора в града в петък вечер. И това не е за първи път.“ Беше толкова интересно и затрогващо да се чете тази статия. Също така разбрахме от един от помощниците на Учителя по това време, че не са били само вестниците, а също и по телевизията са се излъчвали новини за Учителя по малко всеки ден. Просто исках да попитам, ако Учителят може да ни разкаже повече за това време. ) Беше интересно време и срещнах добри хора. Мисля, че добрите хора са навсякъде. Те просто не се изтъкват и не ги виждате, но са навсякъде.
Като например,срещнах добър таксиметров шофьор. Той ми помогна да нося чантите с подаръци, обикаляше целия град, защото живееше там. Беше мюсюлманин. (О. Уау.) Приличаше на арабин, не на канадец. Мисля, че беше имигрант. (Да, Учителю.) Той беше човекът, който знаеше. Попитах таксиметровия шофьор, защото така или иначе не знаех. И таксито се движеше отпред, а ние го следвахме, за да отидем в бедния район. (Да, Учителю.) И после той ми помагаше да носим чантите една по една в различни къщи, а аз му помагах като натисках звънеца и после бягахме. Добра екипна работа, нали? Беше толкова добър. Направи го с радост. (Уау.) Каза ми, че мюсюлманите правят същото на Рамадан. Казах му: „Да. Знам това.“ И той ме попита дали съм мюсюлманка. Отговорих: „Да. Аз съм и мюсюлманка. Аз съм католичка. Аз съм будист. Аз съм хиндуист. Аз съм сикх. Аз съм джайнист. Аз съм от всяка добра религия. Вярвам във всички тях.“ Той само се засмя. И по-късно ме покани специално, помоли ме да посетя къщата му. И тогава жена му ми свари чай. Спомням си, че беше от градински чай. Листа от градински чай. (Уау.) Те ги сушат и после правят чай от тях. О, никога не бях опитвала такъв чай преди и не знаех, че от градински чай може да се направи такъв чай. (Да.) Затова, по-късно когато се върнах в Европа, се опитах да купя градински чай в торбички и да направя такъв чай, но не беше толкова вкусен. Може би не знаех как или какво е правилното количество. А може би мюсюлманската жена го беше запарила с цялата си любов. (Да.) Защото съпругът ú и каза какво съм направила и тя се отнасяше с голямо уважение към мен. Предложи ми сладки. За да съм сигурна, попитах дали има яйца или не и след това не ядох. После ми донесоха нещо без яйца. Забравих какво беше. (Уау.)
По-късно, заради всички тези дарения, бях раздала всичките си налични пари, които имах и взех назаем още от някои ваши братя и сестри в Канада по това време. После им ги върнах. Мисля, че бяха около 60 000 щатски долара. (Уау.) Помолих един счетоводител да им ги върне. Както и да е, поради това, когато наех частен самолет, за да се върна обратно в Европа, нямах достатъчно пари да платя. И имах задължение към тях, а пилотите бяха толкова добри, че ме взеха. Казах им: „Ще ви платя веднага щом се приземим, защото хората ми ще дойдат да ме вземат и тогава ще имам пари да ви платя.“ Те ни повярваха и ни оставиха да влезем. Трябваше да наема, защото имах кучета. И трябваше да бягам бързо, защото се случи нещо, което не беше толкова благоприятно за мен. (О.) Някои хора се занимаваха с наркотици и други неща, така че проверяваха за подобна ситуация. И макар че не знаех нищо за това, избягах. (Да, Учителю.) Избягах. Защото ме попитаха: „Имате ли нещо общо с това?“ Някои хора, които ме познаваха. Аз им отговорих: „Не! Разбира се, че не. Дори не знам за какво става дума.“ И затова избягах преди да ме застигнат неприятности. (Да, Учителю.) Опасността просто ме дебне отвсякъде, по всяко време. Никога не знаеш. (Да, Учителю.) Този, който ме попита, дори беше мой адвокат. (Уау.) Имам предвид адвоката, който току-що наех. Мислех си, че може да остана в Канада. Харесвам Канада. Харесвам хората, много са спокойни. И освен това са доброжелателни. Не са войнолюбиви. (Да, Учителю.) Не са агресивни, толкова са спокойни. Предполага се, че адвокатът трябва да ми помага, но тогава той прочел нещо във вестника. И ми каза… Понеже някои азиатци го правят, те отглеждат нещо със зелени листа, което хората ядат или пушат. (Марихуана.) О! Не беше кокаин, спомням си. Марихуана. (Да, Учителю.) Казаха ми, че отглеждат от него в домовете си, (О.) за да го продават. „Имате ли нещо общо с това?“ Аз казах: „Не! Не, разбира се. Аз съм веган и не правя такива неща. Не се занимавам с наркотици, не пуша, не правя нищо, което да вреди на другите.“ Но все пак, да ми зададе такъв въпрос! Избягах. Затова не исках да оставам там и да се занимавам да чистя името си. Опасявах се, че няма да мога да си изчистя името, дори да не съм направила нищо лошо. О, толкова плашещо, затова избягах. Наех възможно най-бързо самолет, малък, те прескачаха от един остров до друг. Отне 24 часа, за да пристигнем в Европа. (Уау.) Горките ми кучета. И т. н., и т. н. Както и да е, всичко е наред, всичко е добре. Поне пристигнахме невредими. Има толкова много неща, не мога да ви разкажа повече. (Да, Учителю.)
Така че добрите хора са навсякъде. Но също така е и опасно. По-късно установих, че съм била твърде невнимателна. Ходех навсякъде и правех дарения. Не мислех, че това е нещо голямо, но за другите хора, те си мислеха, че е твърде голямо, защото не са имали преди. Както когато Армията на Спасението видя, че им дадох 8 000 щатски долара, но аз не мислех, че това е нещо голямо. Но за тях е, освен всички дрехи и предмети, подаръци, шоколад и всякакви неща. Това се разпространи в града и полицията дори ме провери, да не би да съм откраднала стоките. (О.) По-късно откриха, че съм ги купила в супермаркета. Не от пазара, който е споменат в този вестник, защото мисля, че един или два други вестника също писаха за това. Аз не знаех. Само този вестник, те ме хванаха `в крачка`. После ще ви кажа защо. Мислех, че си спомняте, че вече съм ви разказвала, но защо ме питате отново? Може някои детайли да не съм. Така че ако вече съм го направила, преструвайте се, че не сте чули и се смейте, за да ме окуражите да ви разкажа повече. ( Искаме да знаем повече, Учителю. ) Толкова много неща се случиха, така че не знам дали мога да ги разкажа подред.
Дори полицията ме провери. И откриха, че кредитната ми карта е истинска и е на мое име. Иначе, никой дори не знаеше името ми. Но после си замълчаха, защото знаеха, че аз не искам да се разпространява. Понеже когато отидох до пожарната, попитаха за името ми, за да ми благодарят. Аз им казах: „Не, не, няма нужда. Бог дава, а не аз. (Да.) Така че, моля ви, аз съм само пощальон.” Казах им: „Къде се е видяло името на пощальона да се пише заедно с името на дарителя? Аз съм само пощальон, жена пощальон, доставка.“ Всички се усмихнаха и оставиха нещата така. Но по-късно се усъмниха и започнаха да ме проверяват. Полицията. Защото им се видя нещо голямо. Така че аз съм твърде невнимателна, понякога съм такава. И друг път се е случвало, но винаги забравям. Когато видя нещо, трябва да го направя, забравям за всичко друго. Забравих за себе си и изхарчих всичко от картата си, затова нямах достатъчно да платя за самолета. Взех назаем, но те също нямаха достатъчно. Трябваше да бягам бързо. Не можех да питам всички или учениците, за да ми заемат пари. Нямах време. (Да.) Резервирах самолета и той дойде почти веднага. Трябваше да опаковам нещата си, нещата на кучетата ми. Мисля, че двама или трима братя ме придружаваха, и техните кредити бяха съвсем малки, 2 000 или 500. Няма значение, поне имаха имената ни и паспорта, затова ми повярваха. Казах им: „Имам пари, сър.“ Може би той знаеше, че съм дамата, която направи дарение. (Да.) Защото не виждат (често) дама, приличаща на китайка, която е блондинка. Дълга, руса коса.
Макар че вестникът ме молеше за снимка, аз им казах: „Добре, добре. Можете да ме снимате само в гръб. За да имат доверие във въс, във вестника ви.“ И те снимаха само гърба ми. Наистина уважиха желанието ми. Но дори и така, на следващата сутрин отидох в друг магазин да купя някакви дрехи, защото от Армията на Спасението ми казаха, че има някои мъже, които са твърде големи, твърде високи, бездомни мъже много високи. Нищо не им става. Затова трябваше да отида на специален пазар, той ми каза къде. Отидох там да купя специални дълги панталони и голямо, дълго яке за тях. И един или двама човека казаха: „О, Вие сте дамата, която прави дарения, видяхме ви във вестника и по телевизията!“ Попитах: „Откъде знаете?“ А те отговориха: „Видяхме Ваша снимка.“ Казах им: „Снимка само в гръб.“ „Да, но ви разпознахме.“ Предполагам, защото купувах от специалните дрехи. Аз съм азиатка, защо ми е да купувам такъв огромен XXXXL размер? За кого? Само за канадците. Както и да е, те казаха: „Благодарим Ви. Вие сте много мила, много добра.“ Аз казах: „Да. Бог е много добър с мен. Аз се опитвам на помогна на Бог да разпространи любовта Си на Земята.”
И после избягах бързо, преди отново да извикат вестниците. Затова ме хванаха. Това мисля, че беше третият или четвъртият път. Тогава ме хванаха. Следващия път нямаха шанс да се обадят достатъчно бързо. Избягах веднага. През този ден, пак пазарувах материали, играчки и неща за деца. Отне повече време, защото трябваше да поръчам една специална играчка за едно дете, което наистина обича да има такава специална играчка. (О!) Те ми казаха, затова трябваше да я поръчаме и това отне време. Един специален човек дойде и ме помоли да попълня формуляр, затова помолих брата да попълни формуляра. Не исках да попълвам формуляра. Не исках, но всичко беше наред. Но все пак платих. По това време все още имах някакви пари в брой, а останалото платих с кредитната си карта. От кредитната ми карта не може да се тегли много кеш в един ден. Така че трябваше да платя с кредитната карта. Не ми се искаше. (О.) Но моята кредитна карта не ми отпуска достатъчно пари, за да плащам това, което искам да купя всеки ден. Имах нещо, но не достатъчно.
И когато отидох в самолета, не можех да позволя нито един ученик в Канада да научи. Избягах. (Да.) Не исках да вдигам шум и затова трябваше да бягам колкото може по-бързо с най-малкия самолет, и той подскачаше, подскачаше, така че стомахът ми се качи в сърцето (О.) и кучето ми падна отгоре, отвисокото на пода. За щастие не се нарани. (О.) Сложихме я в клетката, да бъде неподвижна и да е заедно с мен. Слава Богу. (Да.) Тъй като в самолета нямаше стаи отзад, затова всички седнаха заедно с мен, но в клетка. Нямахме достатъчно място, затова ги сложихме един върху друг. И понеже подскачаше толкова много заради лошото зимно време. Кога беше това, през април? (Статията беше януари месец.) О, тогава нищо чудно, разбира се. (Значи през зимата, да.) Все още беше зима, беше много студено и времето беше много променливо. Щастливци сме, че ни взеха. Помислих си, че никога няма да наемем самолет в такова време. Може би и те са били обезсърчени или нещо такова. Просто ни взеха, въпреки че сме кредитирали някакви пари, които нямахме. Аз просто сама се `набутвам`, изхарчих всичките си пари, не помислих, че може да ми потрябват. Стигнах дотам, че да не мога вече да харча. Изхарчих всичко в картата си, а цялата изтеглена сума замина.
( Учителю, в статията се казва, че Вие сте изпразвали багажник след багажник в магазина и сте напълнили камион с играчки за пожарникарите. ) Да. Това беше друг ден. Играчките за пожарната беше в друг ден преди това. На този ден, вестникът не ме хвана. На този ден все още купувах и отделих малко време в магазина заради специалната поръчка. И тогава един от мъжете извън магазина или вътре в магазина ме видя. Не знам откъде дойде. Когато журналистът дойде, го видях. Не знаех, че е била журналистка. Видях я как вади 20 долара и му ги дава. И после тя веднага дойде при мен и ме попита това и онова, и каза, че е журналист за този и този вестник и иска да вземе интервю от мен. Аз казах: „Няма много за казване. Вие знаете вече какво правя, нали?“ Тя каза: „Да. Вие купувате неща за хората, нали?“ Аз казах: „Да. Затова няма нужда повече от интервю, нали така? Довиждане. Имам работа.“ Тя каза: „Не, моля Ви, моля Ви. Нека Ви последвам за известно време“ и така нататък. Аз казах: „ Моля, но без снимки и без имена.“ И тя продължи да умолява, докато не й казах име. И тогава видя телефона ми и каза: „Имате толкова много пари, които давате, а използвате остарял телефон.“ Това не е iPhone. Беше един много малък телефон преди, старомоден телефон, и с лепенка отгоре. Аз казах: „О, кучето ми, то го изяде.“ Казах: „Имам късмет, че го измъкнах навреме. Иначе нямаше да го има.“ Но той го олигави и после отне известно време да се изсуши батерията, за да се използва отново. Батерията или SIM картата, не си спомням. И след това го залепих. Казах: „Все още функционира!“ Няма проблем! Тя ме погледна и поклати леко глава. Може би си помисли: „Тази дама, не знам от коя планета е дошла. Трябва да е ку-ку.“ (О, не.) И тогава онзи ден, тя ме хвана, защото някой съобщи. Понеже ми отне твърде много време в онзи магазин. Много неща за купуване. (Да.) Купуване на играчки и после още играчки, и камионът за играчки замина вече, и после купуване на още играчки, и после още дрехи. Ето защо тя продължи да ме следва. Имахме няколко коли. (Да.) Но този ден нямахме камион. Не можахме да наемем камион и не мислехме, че ще купуваме много. Купихме кола с повишена проводимост и я натоварихме отпред и отзад, и аз бях притисната между подаръците, между торбите също. На задната седалка, също натъпкана с торби. Като въздушни възглавници. Да, това е също безопасно. В случай че колата има някакъв проблем, аз не бих имала никакъв проблем. Всички торби ме заобикаляха.
