Ако сте ядосани на някого, вашата негативна енергия ще нарани някого, срещу когото е насочен гневът ви.
О, Боже мой, говоря ви пак за кучета, защото по време на този ритрийт трябваше да се грижа за кучетата си. Две от тях бяха одраскани и болни от някои от атаките на негативната сила. Те ме закриляха; и така, сега имат проблеми. Не съм искала от тях да го правят, но те винаги го правят. И сега, трябва да поставя защитен пръстен около тях. Но тогава беше вече късно, но сега са добре. Въпросът е, че сърцето ми изпитва такава болка. В ритрийтите не трябва да имам кучета или хора около себе си изобщо. Не трябва да ги виждам. Дори тези, които носят храната веднъж или два пъти на ден, просто я оставят отвън до вратата и после аз отивам и я вземам, когато съм готова. Предимно ям само веднъж; това е достатъчно. И не ми се яде изобщо. Но също и се разболявам. Нищо сериозно, не се трвожете. Нищо сериозно, просто незначителен проблем. Но ако ви видя днес, тогава ще имам друга незначителна болест. Нямам нищо против, не че ме тревожи, просто това е, че не мога да успея. Бях напълно готова и вече инструктирах хората да приготвят Хсиху да дойда да ви видя. В момента не мога да отида в (Ашрама) Нова Земя. Не мога да обясня. Не мога да ви обясня в момента. Има много неща, които не мога да ви обясня или да ви кажа. Дори ви казах за мира, че медитирам за мир. Само това, и тогава животът ми става неспокоен след това; толкова много смущения, толкова много проблеми, толкова много препятствия. И също някоя болест, и забавяне на мира.
Но е много трудно да се избегне. Ние имаме Суприм Мастър Телевижън, аз я наричам СМТВ понякога. Но ние не можем да я наричаме СМТВ, защото това ще се застъпи с другата СМТВ. Има една СМТВ в света. В една малка страна, в средата на Италия. Сан Марино. Сан Марино Телевижън. Помня, и те се наричат СМТВ. Така ли е? Има ли италианци, европейци? Това е една малка страна, наречена Сан Марино, почти непозната на света, но тя съществува. Красиво място е. И те имат телевизия, наречена СМТВ. Така че, ние наричаме нашата Суприм Мастър Телевижън.
И така, имаме Суприм Мастър Телевижън, имаме екипа, с който понякога трябва да говоря за някои... просто да сме във връзка, а също за някои въпроси, които са имали в ума си или искат да ми зададат. И също, понякога имам среща с вас или събиране с вас, ритрийт с вас, тогава просто спонтанно, естествено се получава. Получава се преди дори да съм помислила за това, заради вашите нетърпеливи и копнеещи умове. Искате да знаете какво знам. Искате да знаете какъв прогрес сме направили за планетата. Искате да знаете как протича процесът за мир. Какво съм направила или какво правя сега, или какво ще правя? Или какво съм правила, какво правя, какво ще правя, и т. н. И вие само задавате въпроси или дори да не задавате въпроси, аз просто го изпявам преди дори да мога да го контролирам, въпреки че знаех, че не трябва да ви казвам нищо изобщо. Дори По-Висшите Небеса ме предупреждават, Боговете/Богините на Ihôs Kư ме предупреждават да не говоря за това; иначе няма да имам мир. Дори ако светът има мир, аз няма да имам личен мир в живота си. И това го знаех. И съм имала опит с този вид неспокойни последствия заради това, което казвам, заради няколкото мои или многото мои разкрития пред вас и пред света, защото каквото ви разкрия, те няма да го запазят в тайна. Да, ще бъде по Телевизията за благото на всички. Е, аз нямам против. Просто това е, че трябва да жертваме понякога своето време заедно, заради моята неспокойна ситуация, която е такава вече от известно време.
И имам късмет, че съм все още жива, защото негативната сила е сложила много капани на различни места за мен, в които да падна, смъртоносни капани. И понякога, неволно, дори отивам натам, но по някакъв начин, то се отклонява от мен. Това ми казаха Небесата, По-Висшите Небеса ми казаха, Боговете/Богините на Ihôs Kư: „То се отклони от Теб. Отклони се от Теб.“ Поне два пъти. И този път, просто го избягвам. Проверявам преди да тръгна. И затова не мога да ви видя днес. Има някои препятствия по пътя. Нали е ясно? (Да.) Поне съм все още тук и така можем да имаме шанс да се видим някой друг път. Нали? (Да.) Дори ако не се видим, ние сме винаги заедно; вие знаете това. Знаете, че можете да ме видите в дома си, ако сте будни. Съжалявам. Понякога идвам, но вие спите. Не сте там да ме поздравите и после като се събудите, казвате: „Учителю, Вие никога не идвате в дома ми.“ Аз съм винаги там. Понякога вие сте твърде заети с други неща или може би вярвате в други същества и ме забравяте, затова трябва да стоя в ъгъла и да чакам, докато ме поканите. Не мога просто да дойда неканена. Трябва да сме учтиви, нали? Добре, няма значение. Знаете, че съм винаги там за вас, с вас и ви обичам.
Радвам се, че можем дори да си поговорим. Разбирате ли, в миналите времена, не сме могли да го правим. Дори само преди няколко десетилетия, това е било нечувано, невъобразимо! А сега, ето ни, аз съм тук, вие всички сте там и можем да се виждаме. Все едно вие седите пред мен, все едно аз седя пред вас. Не знам дали образът ми е много ясен за вас там, но вашият лик е напълно ясен. Ясен ли е? (Да!) Прекрасно. Мога да видя цвета на косите ви, цвета на очите ви, и носа ви, ушите ви. Мога да видя, че там има един монах. Корейски монах? (Да.) Здравей. (Здравейте.) Ти все още си там, или си нов? (Да.) Оставаш? ( Работен екип. ) Работен екип! Уау! (Да. Един месец и половина.) Уау! Върху какво работиш? ( Боядисване. ) Боядисване. (Да.) Добре, благодаря ти. ( Цимент, бетон. ) Благодаря ти. Благодаря ти. Монасите работят ли в Корея? Моите монаси работят. Моите монаси работят и се опитват да бъдат независими и да допринасят за света. И дори работят в ресторант, където готвят.
Но мирът ще дойде, за всички. Ето ме сега, голяма уста отново. Не съм ясновидец или нещо такова, просто чувствам, че се върви в тази посока. А вие? (Да!) Да? Вие същото ли усещате? Също, понеже Небесата ми казаха, По-Висшите Небеса, Ihôs Kư. Другите По-Висши Небеса, Те не могат винаги да комуникират с мен, но Боговете/Богините на Ihôs Kư, понеже е по-близко до границата със Света-Сянка, затова могат да ми помагат по някакъв начин. Но не през цялото време. Аз трябва да понеса последствията от това, което правя за света. Така че, като правите добро, не значи, че няма да имате лоши последствия в замяна. Зависи от това какво правите, зависи кой сте. Ако сте просто ученик, тогава сте добре. Ако сте Учител, тогава не сте. Трябва да платите за учениците си, за когото помагате. А ако е за света, тогава е по-голямо количество последствия и карма.
И понеже плачех, плачех сама, дали по време на ритрийт или докато работя, когато виждам животните да страдат, или когато трябва да проверявам много сценарии за Суприм Мастър ТВ. И трябва да ги редактирам, или да редактирам видеоклиповете, ако не са подходящи, или ако имам съмнения, трябва да им кажа да проверят фактите. Въпреки че не съм чела сценариите по време на ритрийт, но трябваше да ги чета преди ритрийта, предварително, и после след това, проверявам отново, след ритрийта. Може да не е толкова добро, както когато го правя ежедневно, но все пак е по-добре от нищо. Също, аз ги обучавам, за да можем малко или много да сме в релси, за дните или за времето, в което не съм на разположение. Но все пак, дори (по време на) ритрийта, понякога им се обаждам, понеже съм хванала мимолетно по ТВ нещо неправилно, на екрана по Суприм Мастър Телевижън. Затова, все пак се налага да им се обаждам и да говоря за кратко, защото не знам как да изпратя и-мейл. В ритрийт, не използвам такива неща. Но понякога мога да ползвам телефона. Защото когато правя ритрийт, понякога в отдалечените области, телефонът не работи. Тогава трябва да изляза навън, някъде, където сигналът ще го има поне от време на време, ще е възможен. И тогава може би мога да ползвам някои от старомодните телефони, с които мога да пращам съобщения. Новият телефон, не знам как да пращам съобщения все още. Знаех как и после забравих. Трябва да го науча отново, но никога нямам време. Всичко трябва да оставя настрана, настрана, настрана, а не мога да оставям настрана нищо повече, заради света. Светът е на първо място. И за толкова много неща трябва да се погрижа. Затова, невинаги имам време да уча още неща. Но ще трябва, за да е по-удобно.
Просто не позволявам много хора да знаят телефона ми. Никой от тях не знае телефона ми. Когато пишете съобщение, хората трябва да знаят номера ви. Може би трябва да науча да го правя, поне някак. И тогава ще мога да пиша поне на един човек. Но нямах време дори да организирам всичко това. Представяте ли си? Представете си. Мислех, че мога да го направя в този ритрийт, че ще имам повече време, но тогава кучетата се разболяха, и двете. И с едното е малко по-сериозно. Знаете, Добра Любов, той е толкова голям, и аз трябва да го обгрижвам. А когато трябва да вървим нагоре по хълма, тогава трябва да ползваме голф количка да го занесем там, понеже ако не го оставя да дойде горе, може би ще се излекува по-бавно. Така че, той ме вижда всеки ден. Мога да го лекувам по различни начини. Но това също пречи на ритрийта ми и също ми създава някои проблеми в ритрийта. И също, другите кучета. Едното куче ухапа другото куче. Не е толкова сериозно, но все пак аз трябваше да я успокоя психически, нейното умствено здраве и емоционалното ѝ здраве. И после попитах това куче: „Защо направи това?“ Тя каза: „Не исках.“ Това е точно, което ми каза: „Не исках, но бях подтикната от негативната сила.“ И дори е от един от хората. Не искам да споменавам името тук; един от моите ученици. Но не е това, че обвинявам него, нищо подобно. Просто, ако сте ядосани на нещо, вашата негативна енергия ще нарани някого, към когото насочвате гнева си. Моите кучета са много силни, но трябваше да преминат през това. И аз много, много съжалявам.
