Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

Кой може всъщност да бъде спасен? Част 10 от 11

Подробности
Свали Docx
Прочетете още

Всеки ден правя усилие да си повтарям, че аз съм тук заради страдащите същества, без значение дали знам, че това е илюзия. (Да. Благодарим Ви, Учителю.) Заключвам се - заключих някои врати, заключих част от знанията си, заключих част от задълбоченото си разбиране, за да мога да продължа да бъда като човек.

( Учителю, Вие сте на такова високо духовно ниво, отвъд това, което можем да разберем. На Учителя сигурно е много трудно да стои тук и да работи в тази физическа област. Какво е усещането на Учителя да живее тук, в тази физическа област? Как успява Учителят да стои тук? )

Както казах малко по-рано, за мен също представлява усилие, но трябва да го преодолявам. Иначе не бих могла да работя. За мен понякога също е трудно да функционирам тук. Примерно вземам нещо с ръка, а то, както ви казах, непрекъснато пада, (Да.) сякаш моята енергия е различна от тази на ръцете ми. (Уау.) Но аз трябва да заключа някои врати, за да продължа да живея тук. Трябва да се съсредоточа върху хората, върху страданията на животните, върху всичко, което носи болка и тъга на съществата тук, за да се идентифицирам с тях и да не забравям да им помагам. (Да, Учителю.) Ако се концентрирам върху другата страна - че всичко е илюзия, което ми е пределно ясно, също както когато се гледате в огледалото знаете, че това ваше лице не е вашето лице. (Да, Учителю.) Също както, като се погледнете в огледалото, то прилича на вас. (Да.) Но вие знаете, че това е само едно огледално отражение. (Да.) В момента, в който си тръгнете, в огледалото вече няма нищо. Това много прилича на ситуацията с просветления човек, когато знаеш, че всичко е илюзия, но трябва да останеш, за да помагаш, защото ти си тук точно затова. Точно затова си слязъл тук. (Да. Благодарим Ви, Учителю.) Всеки ден правя усилие да си повтарям, че аз съм тук заради страдащите същества, без значение дали знам, че това е илюзия. (Да. Благодарим Ви, Учителю.) Заключвам се - заключих някои врати, заключих част от знанията си, заключих част от задълбоченото си разбиране, за да мога да продължа да бъда като човек. (Благодарим Ви, Учителю.) Моля.

( Това беше нашият последен въпрос. ) Добре, добре. Понеже сте много тихи, си мислех, че няма да има други въпроси. Други допълнителни въпроси? Нещо да не е ясно, след моите отговори? Може да питате допълнително.

( Учителю, когато излизаме и контактуваме с други хора, трябва като се върнем, да се изолираме, но това се отнася и за другите посветени, нали така? ) Да! За всички, не само за вас. (Да.) Мислите ли, че говоря всичко това само за хората, които са вътре? ( Понеже някои посветени си мислят, че няма проблем да се виждат с други посветени. )

Не знам как действат навън, но го казах ясно: никакви групови медитации. (Така е, да.) Това означава да не се виждат с други посветени. (Да, Учителю.) Но ако искат да живеят живота си по своя си начин, аз нямам никакви правомощия да забранявам на някого да прави каквото иска в живота си. (Да, Учителю.) Само ги насочвам. Освен това, за тях е много трудно да не се виждат с никого. (Да, Учителю.) Това е в човешката природа. Те обичат да живеят групово. Обичат да се виждат с другите, обичат да си приказват и от този род неща. А аз мога само да клатя глава и да се чудя: „Защо искат всичко това? Защо трябва да си говорят празни приказки, да си бърборят глупости, а не да вършат наистина важните неща?“ Или: „Защо им е нужна компанията на други хора?“ Или: „Колкото повече, толкова по-весело.“ Не разбирам всичко това, но всичко е наред. Това е техният живот. Те не могат напълно да се изолират от обществото по начина, по който аз бих искала да го направя. Защото така са свикнали. Те обичат да имат приятели; обичат да имат компания. Чувстват се самотни, ако са сами. (Да, Учителю.)

Затова на всички тези конференции им казвам отново и отново да бъдат по-бдителни. И че по-малко контакти е по-добре. (Да, Учителю.) Но не мога да им забраня. (Да, Учителю. Разбираме.) Особено в някои страни, за които обявиха, че вече са сигурни. Като например О Лак (Виетнам), там казаха, че от няколко седмици или от няколко месеца, вече нямат КОВИД-19. Не съм сигурна как е в момента, но понякога пандемиите се връщат. В някои страни вече има втора вълна или трета вълна. Тъй че никога не можете да бъдете наистина достатъчно внимателни. (Да, Учителю.) Затова губя време от времето си за ритрийти, като говоря постоянно на тези конференции, с надеждата, че вие, приятели, ще бъдете предпазливи, ще внимавате и ще се пазите. Останалото зависи от вас, приятели. Аз не съм правителството или президентът. Не мога да направя закон, с който да забранявам. (Да, Учителю.) И тези посветени, те сигурно са убедени, че другите посветени не са болни. Липсват си, затова трябва да се виждат, и затова поемат рискове. (Да, Учителю.) Какво трябва да направя аз? Какво очаквате от мен да направя? Да им заключа къщата ли? И да хвърля ключа в морето?

Хората не знаят какво е да живееш в уединение. Те не разбират радостта от това. Повечето хора не разбират. Затова се женят. И макар и нещастни, остават заедно. И затова имат деца; макар и да е толкова изключително трудна работа, на тях им харесва. Харесва им да са заедно в група, поне двама човека, съпруг и съпруга, приятел и приятелка. Хора са и това им харесва. Може би заради някакъв спомен от Небесата. В Небесата хората не са разделени един от друг. (Разбираме.) Дори да не са заедно един с друг, те винаги се знаят. Винаги чувстват близостта, по някаква причина. И ако решат да се видят, само като си помислят, вече ще са го направили. И в Небесата няма, извинявам се, сексуални контакти, за да се родят деца чрез човешки телесен контакт. Затова си осиновяват. Обикновено си осиновяват от по-ниско ниво. Вземат го със себе си на по-високото ниво. (Да, Учителю.) Концентрират се и изпращат лъч доброжелателна и издигаща енергия до човека, когото са си избрали. Ако този човек има желание да бъде „осиновен”. Той най-напред трябва да премине някакъв очистващ процес, и после чрез техния лъч светлина отива нагоре. И тогава, те се опитват да обградят за по-дълго този човек, да му дадат по-висша енергия. Също както тук имаме кръвопреливане. (Да, Учителю.) Или пък даряване на органи. А горе те му дават енергия. И след това приемат този човек в своето семейство. (Уау.)

Буда и други Светци от древните времена, когато Буда е бил още жив, Той е разказвал много такива истории. Че когато са доброжелателни, морални и добродетелни, те се раждали във висшите Небеса, за да увеличават небесното население. Това казват Те. Подобна е на тази система за осиновяване. Ако не можете сами да отидете горе, ако някой ви осинови, тогава вече ще можете.

Същото е и тук. Ако не можете да кандидатствате за Америка, но сте в подходяща възраст и някой от Америка ви осинови, можете да отидете там и да живеете като американец. (Да, Учителю.) Примерно, така са нещата. Знаете го, нали? (Да, Учителю.) И ако искаш да бъдеш американец и имаш зелена карта от лотарията, тогава също можеш да отидеш. Или ако имаш квалификация за някоя много търсена професия, също можеш да кандидатстваш. Ако нямаш криминално досие, ако всичко ти е наред и нямаш дългове, ако нямаш никакви проблеми, тогава можеш също да кандидатстваш за американско гражданство, или пък примерно за европейско, където и да е. (Да, Учителю.) Или ако им плащаш много пари, или ако имаш бизнес в някоя страна, или ако си купиш голяма къща, голям имот, тогава също можеш да отидеш да живееш там, и постепенно вземаш гражданство. Подобно е, но е различно.

Добре тогава. Доволни ли сте от отговорите ми? (Да, много, Учителю, Благодарим Ви.) Нещо да не е ясно? (Всичко е ясно.) Всичко е ясно? (Да, всичко е ясно.) (Да, Учителю.) И нямате други въпроси? (Нямаме други въпроси, Учителю.) Това е хубаво. Тогава да свършваме, за да си напиша домашното за Суприм Мастър ТВ. Предполагам, че ще ми отнеме цялата нощ, но трябва и да медитирам. Да, длъжна съм. Ако не го правя, всичко ще е по-хаотично. Поне си задържам главата над водата. (Да, Учителю.) Защото има толкова много карма, не е само тази от посветените, а и от целия свят. (Да, Учителю.) Понеже излъчваме навсякъде Суприм Мастър ТВ. (Да.) И тяхната карма по някакъв начин ще бъде смекчена. И може би те ще бъдат по някакъв начин пробудени и ще имат по-високи морални стандарти, така че за мен да бъде по-лесно да им помогна.(Да, Учителю.)

Добре тогава. Ръката ми изтръпна, докато държах телефона през цялото време. (О, Боже!) (Благодарим Ви, Учителю.) Добре, любими. Засега довиждане. (Благодарим Ви, Учителю.) (Благодарим Ви за Вашето време и цялата Ви саможертва.) Няма проблем. Аз съм доброволец. Бог да ви пази. Нека чувствате Божията любов. Нека чувствате постоянно благословията на Небесата, (Благодарим Ви, Учителю.) особено във време на ниска енергия. (Благодарим Ви, Учителю.) Или когато чувствате безпокойство от неблагоприятната енергия в света. (Благодарим Ви, Учителю.) Молете се на Бог и нека чувствате Неговата благословия и защита. (Благодарим Ви, Учителю.) Добре. Може би ще говорим следващия път. (Да. Благодарим Ви, Учителю. Довиждане, Учителю.) (Обичаме Ви.) Бъдете обичани, благословени, бъдете щастливи, здрави и всичко най-хубаво за вас! Чао! (Много Ви благодарим.) Чао. (Всичко най-хубаво Ви желаем, Учителю.) Чао, чао, чао.

На следващия ден, 30 юли 2020, нашият Най-Възлюбен Учител отново говори с част от екипа на Суприм Мастър Телевижън в следното телефонно обаждане. ... Разбирате ли, няма значение, че понякога заради работата имаме малки проблеми или малки различия в начина ни на действие. Това е заради работата. (Да.) Но нищо лично. (Да, Учителю.) Наистина ценя високо всеки един от вас. Мъже, жени, стари, млади – всички еднакво, защото доста дойдоха, но не можаха да издържат. (Да, Учителю.) Да, понякога заради твърде многото работа и натиска на света върху мен ... (Да.) Представете си, това е все едно се гмуркаш в морето. (Да.) Ако си на дълбокото на дъното, дори и да си с кислород, усещаш голямо налягане, заради огромната сила на водата около теб. (Да, Учителю.) Представете си го. Така се чувства вашият Учител. Често. И трябва наистина да съм силна, за да не бъда смачкана.

Ако попитате което и да е Небесно същество, ако случайно ги видите и ги попитате, дали би искало да дойде тук просто за няколко дни, за забавление, то ще поклати глава. (Да.) Няма да иска. Те гледат на нашия свят като на отпадъчна яма. (Да.) И нещата, които ядем тук, дори да са много вкусни и ние да си мислим, че са прекрасни и прочее, за тях това е боклук. Те си мислят, че ние ядем боклук. И защо ядем това или онова? Както и да е, те изобщо не харесват нашия свят. (Да. Да, Учителю.) Така е и с някои Учители. Те трябва наистина да забравят Небесата, за да могат да останат на Земята. Наистина трябва да забравят Свето положение, за да бъдат хора. Така че, натискът е голям. (Да, Учителю. Разбираме, Учителю.)

Гледайте още
Всички части  (10/11)
1
2020-08-26
42878 Преглед
2
2020-08-27
16619 Преглед
3
2020-08-28
14618 Преглед
4
2020-08-29
14846 Преглед
5
2020-08-30
13943 Преглед
6
2020-08-31
19551 Преглед
7
2020-09-01
12120 Преглед
8
2020-09-02
12663 Преглед
9
2020-09-03
14591 Преглед
10
2020-09-04
11561 Преглед
11
2020-09-05
11393 Преглед
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android