Всемогъщият, част 4 от 4

Душата иска да ползва ума и тялото, за да усеща какво има наоколо. Но умът и тялото не й помагат много, поне не на високо ниво, така душата разчита само на тази информация и се завързва. Затова не можем да се освободим. Просто умът е проблемът. Когато медитирате добре, дълбоко, вие излизате от ума в този момент. Затова се чувствате много щастливи, дори не можете да го опишете. Моментът, в който сте издигнати в самадхи, това е нещо невероятно. Ако правите това по всяко време, всеки ден, тогава душата ви ще свикне отново да е свободна. Както като спите. Като спим, душата е уморена и иска да излезе. В това време тя е свободна. Но през деня тя трябва да следва ума, за да знае какво става, да се опитва да насочва ума. Но умът я захранва с погрешната информация.

Затова, ако медитирате, ще знаете как да излезете извън ума, няма да имате нужда от него. Самата душата ще гледа света, ще може да насочва ума по-ясно, вместо да разчита на погрешна информация или дори на правилна информация, дадена от ума. Душата е много нежна, много красива. Тя не разбира бъркотията, мръсотията на този свят. Затова умът действа. Той дава информация и душата му вярва. Така че е по-добре душата да излезе извън ума и да го насочва, вместо само да го следва.

Така че, приятели, внимавайте с това. Тялото има нужда от храна. Душата има нужда от медитация, за да се подсилва, да се издига! Моля ви, дори да сте затънали в ежедневието, дръжте ума си концентриран. Можете да го направите! Ако само това искате, никой не може да ви разсее. Може би малко, но не задълго. Трябва да стигнете до нивото, където нищо не ви разсейва, дори да ви разсее, то ще е като прах върху дрехите, ще го изтупате и ще се махне. Не е като калта, която се впива в тялото ви и се лепи за кожата ви. Това е различно.

Моля ви, ако имате някакъв неподходящ въпрос, ако имате провокиращ, предизвикателен въпрос, моля ви, първо се запитайте: „Наистина ли имам нужда да го задам? Дали задавам правилния въпрос? Или просто бърборя, за да получа внимание, или просто да си дам отдушник на някого, дори на Учителя?” Вие живеете в обществото, в замърсено обкръжение, и идвате тук, не сте се изчистили, а хвърляте боклук върху хората и дори върху Учителя. Просто защото сте свикнали с такова държание или вътрешно нещо ви ядосва и си го изкарвате. Това за нищо няма да ви послужи, дори да ви отговоря, дори да го разберете. Това е все още на интелектуално ниво. Това не е истинското нещо.

Аз идвам тук не да ви говоря, нито дори да отговарям на въпросите ви, нито дори да ви карам да мислите, че знам всичко за вселената или че имам голямо красноречие. Не е за това. Самото ми присъствие е подарък за вас. Каквото и да казвам, е само за да се съсредоточите върху мен, или да отпусна ума ви. Самото ми присъствие е най-хубавата лекция, която мога да ви дам.