Причиняване на по-малко болка и карма: Растения за ядене, част 4 от 5

Аз трябва да печеля пари като всички останали и трябва да се занимавам с някакъв бизнес – мои собствени неща, мои собствени творения дори, като бижута, или дрехи, картини и други неща. И хората също ме критикуват, ча се занимавам с бизнес. „Като духовен Учител или практикуващ, не трябва да се занимавам с бизнес изобщо.” Трябва вероятно да отида на улицата с купа за милостиня, така ли? В днешно време не е благоприятно да живееш така. […] Моите пари не са „мои“ пари. Моята благотворителност не е мое решение. Аз върша всичко според Волята на Бог. Затова винаги благодаря на Бог. И дори ако мога изобщо да печеля пари, това също е Божията Милост и подкрепата на Небесата. […]

Физическите проблеми понякога не са толкова лоши колкото умствените проблеми и психическите проблеми. Всякакъв тип проблеми. Защото те не знаят как са се измъкнат от капаните на майа, на лошотията и на заобикалящите ги неблагоприятни ситуации и лоша енергия. Хората наистина са за съжаление. Затова Бог постоянно изпраща Своите Светци, Своя Син, да дойдат тук долу и да ни помогнат. Но не всички се вслушваме. Повечето от нас не чуват. Затова светът продължава да бъде такъв, какъвто е сега и сякаш се влошава на моменти. И имаме повече бедствия, повече проблеми в днешно време, и война от една страна в друга. Дори не знаем какво ще се случи по-нататък. Повечето от нас не знаят. И дори ако Светците, Мъдреците и ясновидците продължават да ни казват: „Ако искате да избегнете повече проблеми, моля, направете това, направете онова. Живейте правилно. Не убивайте, не крадете“, повечето хора пак не се вслушват в това и не практикуват тези прости принципи, за да се поддържат в безопасност и да бъдат здрави, нормални, истински хора. Напротив, по всякакъв начин клеветят Учителите или правят така, че Те да страдат по всякакви възможни начини. Откакто свят светува, винаги се е случвало това.

Знаете на колко много Учители, на колко много велики философи, Светци и Мъдреци е било навреждано в този свят? Вижте списъка в историята и ще разберете: никой от Тях не е имал добър живот. Истинските Учители нямат. Фалшивите учители, да, те имат много последователи, много богатство, много хора ги почитат и им дават всякакви неща, от които се нуждаят. И изглеждат добре, здрави и щастливи. Истинските Учители страдат. Само истинските Учители наистина

страдат. Но в този свят какво друго да очакваме? Само един прост пример: Вие работите много усърдно, с пот и сълзи всеки ден - дори когато сте болни, невинаги можете просто да се обадите и да си вземете болнични – за да печелите само около стотина долара на седмица. И все пак трябва да плащате данъци с тях. А ако не платите данъците, можете дори да отидете в затвора или да ви конфискуват нещата, да ви ги отнемат. Ако нямате достатъчно пари да си платите наема или ипотеката, тогава ще сте на улицата по-скоро, отколкото си мислите. Нещата идват неочаквано, и губите работата си. Разболявате се. Нямате достатъчно пари да платите за болницата, тогава сте навън - ставате бездомни. Като нямате дом, не можете да си намерите друга работа. Много е трудно.

И после отново, всички тези трудно спечелени пари на хората, които спазват закона, уважават правилата и плащат данъци, всички тези пари отиват къде? Отиват за субсидиране на убиването на животни-хора – за да се ядат, и за подкрепата на война или против война. Подкрепяте война или се биете във война, за всичко това трябват пари. И откъде идват те? От данъкоплатците. Войните и индустрията с животни-хора струват милиарди долари, понякога само за седмица или за месец, да не говорим за година. Можете да прочетете в интернет: ще разберете колко струва войната всеки ден и колко субсидии ви коства на вас, от вашите данъци, индустрията с животни-хора.

Excerpt from “The Economics of Meat Production” by Climate One – Mar. 25, 2014, David Simon, JD (vegan): Изчислих в книгата си общите субсидии, които щатските правителства и държавното правителство предоставят на животновъдството всяка година в тази страна. И изчислих, че цифрата е около 38 милиарда долара (2023: 59 милиарда долара). Поставено в перспектива, е около половината на това, което всички щати са изразходвали в обезщетения за безработица миналата година. Тази цифра може би по величина е по-висока от цифрата, която хората обикновено си мислят, когато става дума за субсидии за производство на животински храни. Така е защото, както споменах, в тази страна отдаваме повече от половината земя за отглеждане на посеви за животните и силно субсидираме тези посеви за храна на животните, за да могат производителите да имат печалба от това. Когато изчисляваме субсидиите за животинските храни, трябва да включим посевите за животните. Това включва не само неща като застраховка на реколтата, но и субсидиите за напояване, които се дават на щатско и държавно ниво.

Но тежко ви, ако забравите да си платите данъците или не можете да си платите данъците. Само за няколкостотин долара ще бъдете вкарани в затвора, ще имате големи неприятности. Но вашите пари, вашите трудно спечелени пари, не носят голяма полза за вас, за децата ви, защото всички са изгорели във война или са изтекли в реките от кръв, в езерата от кръв на животните-хора от животновъдната индустрия.

Има много несправедливи неща в този свят. Несправедливостите са навсякъде. Дори не можем да се оплачем; никой няма да ни чуе. А добрите хора като Учителите са много често или почти винаги в беда. Хората ще Ги набедят, ще Им създадат лоша репутация, ще направят всичко, за да Ги провалят по всяко време, или ще се опитат да Ги убият или да Им създадат лошо име. Всякакви неща, които измислят, за да накарат Учителя да умре в агония или да отиде в затвора, или всякакви неща, които са се случвали, които не са добри за Учителите. Да не говорим дори за това дали Той/Тя ще има последователи, които вярват 100% в Тях.

Ето защо (Господ) Исус е умрял толкова жестоко. На Буда са Му отрязали пръста на крака и много пъти е избягвал смъртта. Много други Учители не са били приемани от обикновената система и са умирали или тихомълком, или публично по начин, за който не бихте си помислили, че и престъпник заслужава. Те умират в затвора, отровени, или разпънати на кръст, или убивани, или умират поради погрешни обвинения. И дори репутацията Им също умира заедно с Тях. А после по-късно, хората строят храмове, строят църкви, строят ашрами, където да боготворят Учителите. Но когато Те са умирали в агония, никой не е можел да Им помогне. Никой не е можел да Ги спаси.

Не че Учителите много Ги е грижа за живота и смъртта, но ако са живи, могат да ни научат на още много неща. Могат да ни придружават в духовното ни развитие и подобряване и по този начин да направят обществото по-разумно, по-добро, по-безопасно, по-мирно, за всички съжители в света. Но хората просто не Ги оставят на мира, не Им дават мир и спокойствие, за да Си вършат работата.

Един обикновен учител получава заплата, има ваканция, дори има пенсионен фонд. Но един истински Учител, о, о! Ако не те убият, вече се чувстваш късметлия. Ако приемаш дарения от учениците, хората ще кажат: „О, Вие ги учите само за да Си напълните стомаха или за да имате хубава къща.“ А ако печелиш пари, ако имаш бизнес, за да печелиш пари, за да изхранваш себе си и тези, които зависят от теб, или за да изнасяш лекции, да плащаш разноските за цялото си учение, тогава ще кажат: „А! Вие не сте истински практикуващ, защото сте алчна, искате да изкарвате пари, затова имате бизнес” и прочее. Затова Учителят никога не може да победи в този свят. Повечето Учители умират в агония. Вие знаете. Прочетете цялата история на религиите и ще знаете.

Дори аз имам подобни проблеми. Аз трябва да печеля пари като всички останали и трябва да се занимавам с някакъв бизнес – мои собствени неща, мои собствени творения дори, като бижута, или дрехи, картини и други неща. И хората също ме критикуват, ча се занимавам с бизнес. „Като духовен Учител или практикуващ, не трябва да се занимавам с бизнес изобщо.” Трябва вероятно да отида на улицата с купа за милостиня, така ли? В днешно време не е благоприятно да живееш така. Дори в будистките страни хората не го правят. Все още има някаква традиция в някои азиатски страни. Те излизат и просят храна веднъж да ден и последователите на будизма им дават храна. И в Индия, традицията е все още такава, че е съвсем нормално монасите да нямат пари, а да обикалят и да разчитат на дарения от храна или дрехи от последователите. Но в днешно време хората следват всякакви вероизповедания и не спазват истински тази традиция. Затова познавам много монаси, които гладуват в продължение на много дни и нямат храна.

Дори част от моите хора ме критикуват открито. Например, ако искам да даря за някакво бедствие или някаква организация 20 000 долара, те ме критикуват. Казват: „Трябва да дадете 40 000 долара.“ Най-напред казаха: „50 000 долара.“ Отвърнах: „Не, не мога.“ И те казаха: „40 (хиляди).“ Продължаваха да спорят по този начин. Казах: „Не печеля толкова много.“ Обличам се добре, слагам си бижута и прочее като богат човек, но това е само защото аз ги създавам, така че е евтино да ги нося, но не е евтино да ги задържа. Това е като реклама, да видят хората какво ново има, за да могат да си го купят. Защото ако не продавам дрехи, ако не създавам тези дрехи или бижута, тогава хората, които имат нужда от тях, ще си купят отнякъде така или иначе. Ще си похарчат парите, за да купят бижута някъде отвън. А аз смятам, че моите творения на бижута и дрехи са много красиви. Така че ако искат да си купят, наистина си заслужава. Те трябва да си купят така или иначе, дали от мен или някъде отвън; все същото е.

И всички тези пари ги използвам за Суприм Мастър Телевижън или за помощ при бедствия. Използвам каквото имам. Не мога да използвам повече от това, защото не искам да дължа нищо на банката. Използвам според собствените си средства, но не значи, че имам много. Имам, но не прекалено. Имаме достатъчно за разходите – малко повече от достатъчно – но никога не се знае. Както по време на пандемия, имам много разходи без да печеля нищо, защото хората не отиват да купуват нищо. Например. Това е за „черни дни”. Всички, не само аз, трябва да спестяват някакви пари. Казваме: „Спестявам за `черни дни`.“ Всички знаем това. И аз винаги трябва да се грижа за това нашата Суприм Мастър Телевижън да продължава, например. Нашето разпространяване на Истината и Дхармата да продължава. И нашата благотворителност, когато хората се нуждаят от помощи при бедствия, ние допринасяме колкото можем – също, колкото Небесата позволяват. Защото ако дам повече, това може да не им помогне изобщо. Може да им донесе друга карма, нещо такова.

Моите пари не са „мои“ пари. Моята благотворителност не е мое решение. Аз върша всичко според Волята на Бог. Затова винаги благодаря на Бог. И дори ако мога изобщо да печеля пари, това също е Божията Милост и подкрепата на Небесата. Много хора може да имат повече талант от мен, те също изработват бижута или дрехи, но нямат толкова много пари или могат да не успеят в бизнеса си. Така че всичко е Божията Воля, дали ще имам успех в печеленето на пари или не. Всичко е според Божията Воля дали ще можем да продължаваме със Суприм Мастър Телевижън или не.

Не ми харесва да приемам дарения. Не ми харесва да карам последователите си, учениците си, вярващите в мен, да ми дават нещо, защото те също имат своя труден живот. Никога не знам колко печелят моите ученици. Никога не ги питам колко изкарват. Никога не ги питам какво работят. В днешно време, тъй като имаме Суприм Мастър Телевижън, представяме с какво се занимават, за да не си мислят хората, че всички само седим там и чакаме правителството да ни осигурава пари или че „изяждаме” данъците им, например.

Правим всичко открито. Затова трябва да казваме с какво се занимават водещите. Само ако водещите или персоналът, хората от екипа, дадат разрешение. Иначе не ги правим водещи, ако не искат. Всички те лично искат да го правят. Също така, не предоставяме техните данни – не цялостно, не всички данни - за да защитим тяхната поверителност.

И така, виждате, ако печеля пари, хората пак ме критикуват. Ако давам пари, дори моите хора ме критикуват, питат ме защо давам толкова малко. Иска ми се да можех да давам повече, наистина е така. Неудобно ми е и се притеснявам, че не мога да дам повече. Но всички правим каквото можем, нали? Така че не трябва да ме критикуват, че давам малко или че печеля пари или от този род неща. Всички имаме своята карма, с която се съобразяваме, всички имаме своето задължение. Така е в този свят.

Photo Caption: Вали любов? О, да!

Изтегляне на снимка