Подробности
Свали Docx
Прочетете още
През тези десетилетия хората казваха много неща за мен, отнасящи се до мен; никога не съм знаела какво говорят. Нямам достатъчно време, за да обикалям до всяка къща и да казвам: „Моля ви, това не е вярно, това не е вярно”, защото също така наистина не ме е грижа. Оставям всичко в Божиите Ръце. А хората, които са ми направили лошо, Небесният Съд ще се погрижи за тях. Видях някои от тях в много лоша форма там долу (в ада) и исках да сложа ръка да ги докосна, но силата на кармата просто ги отвя в другата посока. Не мога да продължавам да ги гоня вечно. Така че всяко от съществата, от хората, трябва да се грижи за себе си, трябва да подхранва и да пази собствения си морален стандарт. Аз мога само да им напомням, но не мога да го направя вместо тях.На този човек (Тран Там) му е забранено да използва моето име или моя стил - каквото и да е по какъвто и да е начин! Дори да намеква, примерно, „Майката Океан” или нещо подобно. Името ми е Чинг Хай, което означава „Чист Океан”. Да не се опитва да намеква само за да получи Благословия. Никаква Благословия няма да влезе в този демон, който просто се опитва да отклони хората от правия Път и да ги завлече в някоя демонска област, за да ги използва като роби. И той дори няма да се отнася с тях добре, ще ги наказва за всяко малко нещо, което не са направили добре. Това е ужасно. Затова Бог ми каза: „Хората от света трябва да знаят.” - Това са точните Му/Й думи. Ако ви лъжа за това, Бог ще ме накаже в ада завинаги, казвам ви. Не смея, защото познавам вътрешния свят. Познавам Вселенския Свят. Не смея да направя нищо, което Бог не позволява. Или моето Най-Висше Аз, Учителят, трябва да ми позволи, за да направя нещо.Дори Бог ми беше казал вече да ви кажа, но пак питах отново и отново. Тогава най-накрая Той/Тя каза: „Хората от света трябва да знаят.” И така, тук съм, седя в полумрака и се опитвам да ви кажа от цялото си сърце, че много съжалявам за всеки начин, по който злоупотребяват с вас, или отнемат енергията ви, правят нещо нередно с вас, ако дори са ви навредили в тъмнината на нощта. Съжалявам. Казаха ми всичко това, но нямах никакви доказателства, за да ви покажа, освен тези, както се обличаше, както говореше и както пееше и прочее. О, Боже мой, той наистина играеше много добре, демонът. Ако имах такъв театрален ученик, бих се срамувала много, бих била много смутена, да не говорим да бъде мой „приемник”. Знаете, че имам по-добър вкус от това. Така че предполагам, разбирате.Просто се притеснявам за другите хора, които следват тези демони и може да им се навреди по някакъв начин. Моля се всички да бъдат защитени. Ако наистина не ме слушате и следвате демона, тогава няма много, което мога да направя. Мога само да се моля за вас. Защото това си е вашият живот, вашата душа, вашето освобождение, вашето просветление.И ако искате да се издигнете на по-висок стандарт и да бъдете по-просветлени, можете да избирате. Но не този човек, не Тран Там. Той е демон. Той не е истински. Още откакто дойде - отначало беше мой монах-резидент и после ме излъга. Каза, че е много болен - че има болест, която е наследена от семейното ДНК и не може да се лекува. И аз му повярвах. Той каза, че не иска да остане повече и ще си тръгне. Казах: „Добре. Всичко хубаво. Ако имаш нужда от нещо, ще ти го дам. Ако имаш нужда от някакви пари за лекарства или нещо такова, кажи ми.” И последния път като го видях, той беше със съпругата и сина си. Винаги съпругата му го побутваше да държи сина си, да го бута точно пред лицето ми. Така го помня. Не знаех, че името му е Тран Там дори. Казаха ми, че името му е „Том”. Том, като думата ананас на олакски (виетнамски). Така че генетичното заболяване, което имаше, всъщност се наричаше „хормони”, можем да видим!И толкова много години, 20 и няколко години, не съм чувала нищо за него. Не го помня изобщо. Просто наскоро някой ми каза. И тогава дори му написах писмо, казах: „Не прави това. Нямаш достатъчно сила. Ще бъдеш повлечен надолу и хората, които те следват, също ще бъдат повлечени. Остави ги. Това е много лош грях, който вършиш.” Дори да е истински човек, а не демон - и дори да е сгрешил или някой да е променил думите ми или да е фалшифицирал казаното от мен или някой да му е казал нещо, че той е мой приемник, но след като е получил писмото ми, трябваше да знае, че това не е вярно. Трябваше вече да се промени и да се извини. Но той не го направи. Така че това означава, че наистина е искал да мами хората, да заблуждава невинните и уязвими вярващи заради собствената си низша цел, използвайки моето положение, за да примамва други в своята група, за слава и печалба; външно се преструва на монах и успява добре да прикрие демоничната си самоличност!Не че не е получил писмото. Получил го е и неговият така наречен помощник отговори на групата ми, която ми помогна да изпратя писмото. Каза: „Той е същият”, като мен – нещо такова. „Той прави същото.” Отвън изглежда може би подобно, но всичко е празно – той няма тази сила да благославя хората. Има тази демонична сила, която изсмуква енергията на хората, заблуждава ги и ги примамва да му вярват и да му дават пари, да му дават телата си, да му дават каквото поиска, дори в тъмното зад гърба и погледа на другите! Казвам ви всичко, което видях ясно. Бих се засрамила твърде много да го кажа с повече думи! Може би един ден всичко ще излезе наяве.Един истински монах не би докосвал монахини и не би принуждавал последователите си да му дават много пари чрез монасите си. И дори се оплакаха за това открито в един от разговорите му. Не се заинтересувах. Просто случайно натиснах пръста си и то излезе. И тогава чух жената да се оплаква: „Ако той казва, че парите са просто хартия, тогава защо позволява на монасите си да стават толкова алчни и винаги да искат пари?” Нещо такова. Затворих го, след като той се измъкна от темата с извинението, че това сякаш не е голяма работа!Казвам ви всичко това, като съм наясно за обратната му страна и че е като безплатна реклама за него, но трябва да го направя! Вие може би можете да го намерите по-добре от мен. Аз не знам как да го потърся. Нямам представа от всички тези високи технологии. Ако съм го загубила, загубила съм го. Не знам как да го потърся, но съм сигурна, че вие можете – в YouTube. Всички вие имате талант в областта на високите технологии. Аз нямам. Мога да правя само Суприм Мастър Телевижън, което вече е нагласено и подготвено за мен. За повече не знам как. Не мога дори да пиша имейли. Нямам имейл; не знам как. Дори не знам как да ползвам „LINE” (приложение за общуване). Веднъж в Тайван (Формоза) ме учиха как. И аз го ползвах само за да тествам няколко пъти, и после не го използвах. Обикновено предпочитам да говоря директно, за да може човекът да ми отговори директно и да можем да се чуваме. По-приятелско е. Не знам как да ползвам LINE. Не го използвам, така че не знам как. Досега все още не знам как да ползвам LINE или каквото и да е. И в последните години ми взеха нов телефон, и дори не знам как да напиша съобщение. Преди имах другия телефон и можех да пиша понякога, но сега дори не знам как да напиша нещо. Така че всеки от вас - моите така наречени ученици или външните неученици - можете да го намерите лесно, това, че хората се оплакват.
(f): Цялото ми семейство ви е следвало. Според това, което знам от споделеното от членовете на семейството ми, вие никога не сте се интересували от пари и материални неща. Всеки път, когато медитиращите са идвали в центъра за медитация, ако някой ви предложи пари за подкрепа, не сте приемали. Във вашите очи парите били като къс хартия; дори понякога, когато сте нямали дори стотинка в джоба си, пак сте били мълчаливо доволен. Казвали сте им да дават пари на вашите организатори или на вашите монаси, за да ги съхраняват и използват за будистката работа. След известно време учениците ви са станали алчни; те взимаха всичко. Бих искала да попитам знаели ли сте предварително, че тези неща ще се случат. Знаели ли сте? Ако сте знаели, тогава защо сте позволили на учениците си да станат вечни грешници, да разпалят алчността си, да се наслаждават на материалните неща, да живеят от трудно спечелените пари на поклонниците? Те са дошли при вас с вяра и любов към вас, така че не са се поколебали да направят парични и материални дарения за вас. Но в крайна сметка, те бяха експлоатирани от учениците ви, които са манипулативни, алчни и егоистични. Възможно ли е тези неща да са се случили, защото не сте били строг с монасите си, позволявайки им да бъдат съблазнени от материални неща и да се спънат и да паднат. Ако писмото ми е по някакъв начин неуважително, моля, простете ми. Но моля, обяснете по-ясно, за да можем да разберем повече по този въпрос. Благодаря ви.(m): [...] Къде можем да избягаме от този свят, разбирате ли? Идваме на този свят с празни ръце. Когато си тръгваме, пак ще бъдем с празни ръце. Това са само материални неща, защо трябва да се тревожа за това? Всички имат алчност. [...] Не се безпокойте за всеки, за това какво се случва с живота на всеки човек, разбирате ли? Къде можем да избягаме от Трите Свята? Къде можем да избягаме от нашата съвест? Просто нека остане така, нали? Благодаря ви за загрижеността. Няма какво да обяснявам. За мен, няма нищо. [...]
И някои хора дори ме попитаха защо съм го направила. Казах: „Никога не съм правила нищо. Никога не съм обявявала, че имам приемник. Никога не съм обявявала, че се отказвам от работата си.” Това не е работа, от която можеш да се пенсионираш. Бих искала да мога. Бих искала да мога да се пенсионирам. Тогава няма да се налага да ям докато работя; няма да се налага да бягам из къщата, защото времето ми е толкова кратко, че трябва да спестявам време – върша няколко работи едновременно.Нямам време. Дори понякога съм много гладна след съвсем малък обяд и нямам време дори да ям, ако искам. Защото има вътрешна работа, която да върша. Има медитация. Има хора, които зоват за помощ навсякъде по света, да не говорим за тези в ада или на други планети във Вселената. Аз съм много заета жена. Просто ви казвам това, за да знаете, че съм много заета жена. Храня се докато работя. Имам мокра кърпа до себе си, така че докато ям, ако искам да напиша нещо, да поправя нещо, да редактирам нещо на компютъра, трябва да си изтрия ръката и тогава докосвам мишката и клавиатурата.И каквото правя, трябва да е почти на бегом. Но това е добре. Утешавам се, че това е като упражнение в стаята с малко открехнат прозорец. Някои прозорци не могат да се отворят широко, така че каквото имам, имам. Има много малко място за всичко тук. И ако влезете в стаята ми, трябва да вървите на зиг-заг, защото не е голяма и красиво украсена стая или нещо такова.Photo Caption: О, радвам се да ви приветствам, всички любящи души!
