Ревнивите духове си заминаха. (О, уау! Да! Уау!) Може би само няколко случая, но не и да не могат да се контролират. (Уау! Да, Учителю. Благодарим Ви.) Аз знаех вече, просто Боговете/Богините ми казаха. (О!)
Не знам защо не предприемат мерки, за да се предпазят. Болезнено е да гледам как хората просто рискуват живота си ей така, сякаш не струва нищо, или животът на децата им не струва нищо, или животът на съседите им, на приятелите им, партньорите им, съпрузите им, не струва нищо. Защото, ако те са болни, ще заразят и семейството си, (Да, Учителю.) преди да го осъзнаят. Това е проблемът. (Да, Учителю.) При тази болест не осъзнаваш дори дали я имаш или не. (Така е. Да.) Дори и да я имаш, отнема известно време да се прояви. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Понякога отнема повече от 14 дни. Казват, че на студена (замръзнала) повърхност, вирусът може да живее до три месеца дори. (Уау.) Много хора са от този вид тихи преносители на болестта и никой дори не подозира, включително и самият човек. В това е опасността й. (Да, Учителю.) Ваксините все още са в далечното бъдеще. Чист късмет е, че откриха вид лекарство, което излекува някои хора. И е ефективно. По принцип го изписват при възпаление. Но помага и в този случай, защото симптомът е възпаление. Медицинските експерти казват, че тялото ни реагира на инвазията на този вирус. И поради тази реакция, понякога му идва в повече. (Да, Учителю.) Така се появява възпалението. Затова дават противовъзпалително лекарство на пациентите, но само когато са почти… Боже. Казват, че това лекарство е ефективно само при сериозните случаи. (Да, Учителю.) Представяте ли си? Трябва да чакаш докато си в критично състояние, за да ти го дадат. (Уау.) И не всеки се излекува. Помага на някои, но не на всички. Затова не може да си сигурен дали ще уцелиш един милион или нищо от лотарията. О, Боже. Просто съм притеснена, затова ви го споделям. Но хората навън го знаят, нали? Или не? (Знаят го, Учителю.) Ако го знаят, защо отиват със стотици хиляди на плажа както в Англия, все едно нищо няма, а пандемията нараства, (Да.) не намалява? ( Учителю, правителството понякога не дава ясни насоки и хората са объркани. Медицинските съветници и експерти казват съвсем ясно, че трябва всичко да се спазва много, много стриктно, защото е много важно. Но някои политици не се изразяват ясно и хората излизат навън и го разпространяват, Учителю. ) Да, и това влошава всичко. (Да, Учителю.)
И протестите срещу него също не помагат. (Да, Учителю.) Какъв е смисълът от протестиране и притискане на правителството, след което ще ви пуснат да ходите на работа и ако хванете болестта, какво добро ще донесе това на семейството ви? (Да, Учителю.) Да не говорим за вас. Ако не ви е грижа за вас, то поне за семейството ви, приятелите ви, (Да, Учителю.) домашните ви любимци? (Да.) И животните могат да се заразят. (Да, Учителю.) Някои кучета и котки са в карантина, (О, Боже.) така чух. (Да.) Видях го. Нямам време да гледам всичко това, но съвсем набързо. Набързо преглеждам всички новини, в случай, че има нещо, което да кажа на хората или на вас, за да ви предпазя както мога. (Благодарим Ви, Учителю.) Иначе, никога не гледам новините или каквото и да било, не знам вече от колко години насам. (Благодарим Ви, Учителю.) Нямам нужда от това. Така или иначе съм прекалено заета за това. (Да, Учителю. Благодарим Ви.) Но дори по време на ритрийт, трябва да се тревожа за това, защото хората страдат толкова много; не мога просто да се наслаждавам на собствения си мир. (Да, Учителю.) Те страдат толкова много, и навсякъде. Децата, особено децата, бебетата. Ужасно е. Ужасно е. Не знам кога ще се пробудят. Видях, че веганството се разраства все повече и повече. ( Много е разпространено. Да. ) Дори и да е така, не е достатъчно разпространено, за да спре пандемията. Хората дори не се вслушват в експертите и си излизат навън, рискувайки живота си ей така, за да покажат, че са супер. Болестта не е „супер”. При някои деца вътрешните им органи отказват, защото вирусът действително атакува всички органи отвътре, докъдето може да стигне. Толкова бързо се разпространява, че органите бързо отказват. Един след друг имат недостатъчност или се разпадат всички заедно и лекарите нищо не могат да направят. Не е просто висока температура или главоболие, а вътрешните органи имат недостатъчност, (Уау. Да.) с всеки изминал ден. И всичко се случва много бързо. Междувременно, болните изпитват много болка и страдат. Семействата им страдат по време на болестта и след това. В това е въпросът. Никой, който има деца, не иска те да умрат по този начин и на такава крехка възраст. (Никога.) Тези семейства ще са разбити. (Да, Учителю.) Напълно разбити. Всеки би бил. Аз се моля, но не мога да направя повече. Моля се и медитирам. Иначе щеше да е още по-зле. (Благодарим Ви, Учителю.) Това е всичко, което искам да ви кажа, грижете се за себе си. ( Ще се грижим. Благодарим Ви, Учителю. И Вие се грижете са Себе си, Учителю. )
Ползвате ли новата трапезария? (Да, Учителю.) Понеже има климатик. Да, Учителю. (Прохладно е.) Когато се храните, ви става горещо, докато седите там. (Да, Учителю.) Обикновено не е горещо там, но когато ядете топли неща, става по-топло. (Така е, Учителю.) А и вече е лято. (Да, Учителю.) Трябва да седите в по-прохладни стаи и да се насладите на храната си без да се потите, докато си ядете супата. (Благодарим Ви, Учителю.) Ядете горещата супа и потта се стича. Толкова гореща, (Да, Учителю.) колкото времето навън. Какъв е смисълът от супата тогава? Ако седите в прохладна стая, и супата ще е по-вкусна. (Вярно е, Учителю. Да.) Така няма да сте заети с едната ръка да ядете супата, а с другата да бършете потта. Двоен труд. (Да.) Имате ли нужда от нещо друго, за което не знам? ( Нямаме нужда от нищо, Учителю. Много сме добре. Щастливи сме, Учителю. Благодарим Ви. ) Добре, добре. Реших да си поприказвам малко с вас, за да ви кажа, че съм още жива. ( Благодарим Ви, Учителю. ) И да се държите добре. Разбрахте ли? Иначе може да си помислите: „О, Учителят не е тук. (Не, Учителю.) Къде ли е? Тя не ни вижда.“ Виждам всичко. (Да, Учителю.) Знаете това, нали? ( Да. Знаем го, Учителю. ) Телефонът е пред мен, но понякога се изключва от само себе си. Не знам защо, може би защото дишам в него. Или говоря прекалено високо. Вашият телефон наред ли е там? (Да, Учителю. Наред е.) Може би вие запишете половината, аз другата половина и после ще ги съберем. По-добре е от нищо. (Да, Учителю.) Останалото е само смях и ала-бала. После можем да ги добавим. Това е лесната част, нали? (Да, Учителю.)
Знаете ли какво? Имам много добра новина. Не знам дали мога да ви я споделя, само момент. ( Моля Ви, Учителю. Моля Ви, споделете. ) Знам, знам. Един момент. Трябва да попитам. Трябва да попитам дали ще има последици. (Да, Учителю.) (Благодарим Ви, Учителю.) Бъдете търпеливи няколко секунди. Всички ревниви духове си заминаха. (О, уау! Супер! Уау!) Само няколко случая, но не са неконтролируеми. (Уау! Да, Учителю. Благодарим Ви.) Знаех го вече, но просто Боговете/Богините също ми го съобщиха. (Уау!) Дори един паяк дойде вътре, не знам как се е промъкнал. Живея в по-цивилизована стая, на около пет на шест квадратни метра. Достатъчно ми е. Трябва да я почиствам. Ако е по-малка, няма нужда от много чистене. Но, всичко е наред, лесно е. Не знам как е влезнал вътре. Попитах го: „Как влезе тук?“ Той отвърна: „С магия.“ (О, уау!) Все едно се разпада на съставните си части. Някои хора в миналото са можели да го правят. Както и животните могат. (Уау!) Имаше история за едно куче, което било заключено в къщата и едно друго куче, негов приятел, било болно на друго място. И първото куче преминало през стената, ей така. (Уау!) Заключалките и всички неща били непокътнати. (Уау.) Не знаят как е излязъл навън. Нямало е отворен прозорец, нямало е брава или дупка в стената, нищо. И не са знаели къде е отишъл, докато от другата къща на приятеля му, не казали: „Той е тук.“ (Уау.) Били много учудени. Това е действителен случай. (Да.) Прочетох го някъде. Може би и вие го знаете. Понякога, имам късмет, просто седя в самолета, примерно, грабвам вестник и попадам на подобна статия. Или на някоя добра новина по ТВ. И мога да ви ги споделя после. (Благодарим Ви, Учителю.) Той (паякът) дойде при мен и аз му казах: „Хей! Голямо момче, какво става?“ Вече говоря като американците. „Како става?“ Живях в Америка няколко години и съм една четвърт американка. (Да, Учителю.) Говоря думи, които до преди не смеех да изричам, зависи колко съм ядосана. По принцип не мога да ги кажа. И го попитах: „Какво става?“ Искаш ли да ми кажеш нещо?“ Той е вестител. Отвърна ми: „Да, радвай се. Всички ревниви духове си заминаха.“ Така ми каза. (Уау!) Това бяха точните му думи. Попитах го: „Нещо друго?“ Да, да, давайте. Давайте, пляскайте. Аз също аплодирам. Пляскам си ръката, защото другата е заета. И така.
И знаете ли, дори геконът… По принцип геконът никога не ми е говорил досега. Нали знаете саламандъра? (Да, Учителю.) Или геконите, които имат повече краски по гърба си и са по-големи от гущерчетата, които се катерят по стените. (Да, Учителю.) Те също могат да лазят по стените, но живеят най-вече навън, в градината. Дори те дойдоха да ми кажат... Отворих вратата и излязох навън и той стоеше отстрани. Тъкмо си бях изпрала дрехите и исках да ги простра навън. Страхувах се, че ако помръдна, той ще избяга. Затова казах: „Добре, ще простра дрехите си после.“ А той отвърна: „Няма проблем, не ме е страх от Вас.“ И продължи да стои там, без да помръдва. (Да, Учителю.) Докато не ми сподели новината, че „Някои лоши ученици също са си отишли.” Каза го точно така и продължи: „Радвайте се.“ Отвърнах му: „Благодаря ти. Много ти благодаря.“ (Благодарим. Уау.) След което го снимах. Изпратих ви три снимки. Снимах много, защото в началото си мислех, че може да го е страх от мен, затова стоях надалеч от него. (Ясно.) Затова снимката е много малка. После, след като той не помръдна, питах: „Може ли да те доближа?“ Той нищо не отвърна, затова продължих да се доближавам все повече и повече, докато не застанах точно над него. Седнах до него. Тогава го снимах в цял ръст отблизо и изтрих далечните кадри. Запазих само близките. След това застанах точно пред лицето му и снимах лицето, а той ми позира. (Уау.) Първоначално не мърдаше, но след като казах: „Сега ще снимам лицето ти,“ той се обърна на една страна. (Да.) За другата снимка се обърна на другата страна или гледаше нагоре и прочее. Но аз подбрах само три, защото е достатъчно за един гекон, нали? Казах му: „Ще те дават по ТВ. Надявам се да те изберат. Има конкуренция, защото дават много животни по телевизията, надявам се, че ще ти дадат шанс да се покажеш по ТВ.“ След което той се поразмърда малко, само главата насам-натам, но не избяга. (Уау.) Обикновено тези диви животни или геконите бягат, ако сте наблизо, нали? (Да, Учителю.) Той изобщо не помръдна, седеше на едно място. (Уау.) Направих около 12 снимки без той изобщо да помръдне. Седнах точно пред него, защото е малък. Така че, ако виждате лицето му голямо, беше, защото бях съвсем наблизо. (Да, Учителю.) Бях на около десет инча, не, десет сантиметра (О, уау!) от него. (Да, Учителю.) Нещо такова, точно пред него. (Да.) И той не побягна наникъде. Това означава, че животното иска да ви каже нещо. Същото е с паяците. Или очите им блестят. (Да.) Подобно на този червен лъч. (Лазерен лъч.) Подобно на него, но блестят с различен цвят, не червен. Само го споделям, за да знаете как изглежда, но цветът не е същият. Цветът е по-скоро златиста светлина. Не много далечна светлина, а като две малки светещи фенерчета. Това е, когато искат да ви предадат нещо.
Между другото, когато прелиствах новините, видях един голям паяк някъде в Америка. Някаква жена беше видяла един голям паяк. Каза, че никога досега не е виждала такъв голям паяк. По-голям от разпъната длан. (Уау!) Помислих си: „О, виждала съм го преди.“ Помните ли, когато ви разказах за един много голям паяк? ( Да, Учителю. ) Помислих си на ум: „Виждала съм го и преди.“ А жената бе толкова уплашена. Извика мъжа си да го залови в голяма кутия, нещо като съд, (Да.) и да се обади на агента, който им е наел къщата. Агентът пристигна и каза: „с радост ще го изнеса далеч от вас.“ Това бяха думите й. (Да, Учителю.) Но паякът беше прилепнал на прозореца, без да помръдва! (Уау.) Така съпругът е можал да го улови. (Да.) Паякът е искал да каже нещо на това семейство. Каза нещо от рода на: „Недей да обичаш погрешния човек.“ (Уау.) Не искам да ви казвам кой е. И аз не знам. Но това е, което чух от паяка, дори само през снимката. (Уау.) Разбира се, дамата или джентълменът не са чули нищо такова. (Да.) Не искам да навлизам в личните им взаимоотношения. (Да, Учителю.) Вие така или иначе не ги познавате, така че няма значение. Дори не знам къде живеят. Дори аз забравих къде са. Просто каза: „Недей да обичаш погрешния човек.“ Представяте ли си? Могат и да ви предупреждават. Ако познавах лично тази жена, щях да й го кажа, но това си е тяхна работа. Не мога да й го кажа. На никого не мога да кажа. Е, ако ме беше наела и ми беше платила, щях да й кажа. Дори разговарям с паяци по време на ритрийта си. Съвсем скоро се случи. (Да, Учителю.) Защото знаех, че паякът е искал да предаде нещо. Иначе щеше да го е страх и да избяга, когато хората са толкова близо до прозореца. Прозорецът е прозрачен. (Да, Учителю.) Те биха избягали от вас.
Всички насекоми, когато ви видят, бягат. Дори змиите. С изключение на ситуациите, когато са управлявани от ревниви духове или зли духове и подобни. В противен случай, змиите също се крият от вас. (Да, Учителю.) Или не смеят да ви доближат. Дори и тигрите и лъвовете са така. Те не би трябвало да атакуват хора. В много редки случаи, нещо ги кара да го направят. (Да, Учителю.) Или на съответния човек му е дошло времето да си отиде така. И е трябвало да го сторят. Иначе, лъвове, тигри, дори не искат да ни ядат. Е, мисля, че нас не ни искат, защото сме вегани и кръвта ни е скучна. Има вкус само на тофу. Ние сме в безопасност за носа им. Не миришем толкова зле. Месоядците слагат много подправки. Иначе месото няма да има никакъв вкус. Или има много остър вкус. Както рибата и от този род, те вонят. (Да, Учителю.) Затова ги овкусяват с много лук, чесън и какво ли не, (Така е.) миришат дори от няколко километра. Това може да предизвиква апетита на тези диви зверове. Иначе, те не се интересуват от човеци. Кой знае, в днешно време всички джунгли и гори се изсичат. (Да.) И те губят средата си и прехраната си, затова може би излизат навън и атакуват хора, защото са прекалено гладни. Не знам. Но е рядкост. Рядкост е. (Да, Учителю.) Дори дивите зверове рядко нападат хора. (Да, Учителю.) Не знам защо ви споделям толкова много неща. Едно нещо води до друго. (Да, Учителю.)
