НАДЯВАМ СЕ ВСИЧКИ ДА СЕ СЪБУДЯТ БЪРЗО, БЪРЗО, БЪРЗО. ДА БЪДАТ ВЕГАНИ И ДА ПОЛЗВАТ ТАЗИ СЪСТРАДАТЕЛНА, БЛАГОТВОРНА, ПОДКРЕПЯЩА ЕНЕРГИЯ, ЗА ДА СПАСИМ ХОРАТА, НАШИЯ СВЯТ.
Добре, ще ви прочета нещо. Сега гущерът ми казва това; онова беше на 24-ти юни. А сега на 25-ти юни, кой ден се пада това? Четвъртък, 25-ти юни. Това е било вчера, нали така? (Да, вчера.) Записала съм си тук. Понякога забравям кой ден е. Това идва от Окончателния Учител. Понеже бях някак тъжна. Мислех си: „Аз помагам на света, но те дори не знаят за това.“ Примерно. А за мен не е достатъчно бързо. (Да.) Мислех си: „Какво още мога да направя?“ Бях тъжна и си мислех: „О, не знам дали искам да продължа. Говоря на глухи.“ (Разбираме, Учителю.) И хората продължават да страдат, а аз се чувствам разочарована. Макар че това помага, искам да бъде цялостно и бързо. Затова обвинявах себе, че може би не съм достатъчно добра. И Окончателният Учител ми каза в съобщение.
Вчера имах три съобщения. Съобщение номер едно, записала съм го тук: „Ти си Любов, Ти си Обичаната.“ Това е отговорил Той/Тя. (Да, Учителю.) Казах Му: „Благодаря, Славен Учителю. Аз също Те обичам.“ Съобщение номер две: Моят Защитник ми каза: „Недей да прощаваш това, това и това. Той е неуважителен.“ И други такива неща. Вътрешни. (Да, Учителю.) А аз дори не бях забелязала това. И Му казвам: „Но той продължава да не ми дава мира.“ Още мислех за него, дали ще бъде добре. Дали това трябваше да се случи по този начин за него. А Защитникът от Ihôs Kư ми каза: „О, след три дни вече няма да се притесняваш за него, защото той ще бъде далеч и ще трябва да си върши своите дела. И вече няма да Те притеснява.“ (Да, Учителю.) Само в ума. (Да, Учителю.) Защото аз никого не съм мразила. Дори ако Небесата ми кажат, че този е направил това и това, че е неуважителен, аз никого не съм мразила. Чувствам съжаление. Мислех си, че такъв човек е трябвало да го уча повече. Но Небесата казаха: „Не, не. Той трябва да си върви. Така е по-добре за Теб.“ (Разбираме, Учителю.) Както и да е, той просто живее наблизо. Не е заедно с мен. Също като вас, приятели. Все едно е един от вас. Живее наблизо, не ме вижда. Аз не го виждам. Но после е направил нещо, което Небесата в момента не извиняват. (Да, Учителю.) Може би нещо астрално. Няма значение. Не искам да влизам в подробности. Разбира се, благодарих и на Бог. О, забравих да благодаря първо на Тях. Няма значение, това е толкова негативно нещо. Те ми казаха, аз забравих да благодаря. И третото съобщение... Кой ми го казва това? „Бъди щастлива. Демоните вече ги няма.“ Това е от Небесата. И от моя Защитник. Не от гущерчето, не. (Разбираме.) Тъй че всеки идва да ми говори. Дори гущерите ми говорят сега. Преди не бях ги чувала да говорят. (Това е удивително.) Той просто дойде до вратата, изчака ме да изляза и ми разказа такива неща. А паякът допълзя вкъщи и ми каза това. А Ihôs Kư ми изпрати това съобщение. (Това е чудесно.)
Защото се чудех: „Как така светът още не е станал по-добър?“ Имам предвид, не както го искам аз. Не изцяло по-добър. Не е като да бъде Рай и да има мир за всички. (Да, Учителю.) В момента всичко е още много хаотично. Не само пандемията, но измират и стотици хиляди животни, защото не могат да ги продадат. Убиват ги, стотици хиляди. Прасета, крави, пилета или норки. А целият свят изпитва недостиг. Защото заради пандемията хората не работят, произвеждат по-малко, но имат повече плащания. (Да, Учителю.) Дори чух, че американският дълг бил към 30 трилиона долара. нещо такова. Във всеки случай - трилиони. (Да, Учителю.) Има и Ебола. Но сега може би е по-добре. И салмонелата по пилетата, и прочее, и прочее. И сезонният грип още не е изчезнал. Посещава ни отново и отново, а той също понякога е смъртоносен, или поне създава дискомфорт и уврежда тялото. (Да, Учителю.) Защото ако вземате антибиотик, това също не е добре за тялото. И тези болести отпреди, които знаете - като САРС и МЕРС и други такива - те също стоят някъде в ъгъла. Може би не се разпространяват толкова бързо, както КОВИД-19, но все пак се разпространяват. (Да, Учителю.) Сега просто КОВИД-19 надделява над всичко. Много пациенти с рак сега са пренебрегвани. Хората се оплакват и вестниците пишат за това. И туберкулозата също е пренебрегвана. И маларията, хора с други видове хронични болести или опасни болести - много от тях са пренебрегвани заради ситуацията с КОВИД-19. (Да, Учителю.) Затворени са, а болниците са пълни, и идват все нови и нови спешни пациенти. За много от тях наистина не могат да се погрижат и те умират. (Да, Учителю.) Особено възрастните. Не е само пандемията, която убива хората, има и други неща. Други стари епидемии/пандемии все още са активни. А сега имаме и наводнения, проливни дъждове, свлачища на много места, бедствия, предизвикани от скакалци на много места, пчелите намаляват, суша навсякъде, и фермерите - безпомощни, никой не може да им помогне. Всичко това е тревожно за нашия свят и някои се притесняват от всичко това, ще имаме недостиг на храна. Вече имаме, така или иначе. НАДЯВАМ СЕ ВСИЧКИ ДА СЕ СЪБУДЯТ БЪРЗО, БЪРЗО, БЪРЗО. ДА БЪДАТ ВЕГАНИ И ДА ПОЛЗВАТ ТАЗИ СЪСТРАДАТЕЛНА, БЛАГОТВОРНА, ПОДКРЕПЯЩА ЕНЕРГИЯ, ЗА ДА СПАСИМ ХОРАТА, НАШИЯ СВЯТ.
Освен това има и умствен стрес. Дори някои лекари се самоубиха, заради ситуацията, може би защото вирусът е атакувал мозъка им и не са могли да разсъждават нормално. Точно това е станало. Видях една лекарка, толкова красива, американка, която се е самоубила заради това. И много други. А много лекари и медицински персонал, сестри, те всички умряха от заразата. (Да, Учителю.) Защото в началото никой не беше подготвен за това, затова нямаха достатъчно екипировка за предпазване и просто умираха ей така. Представете си, тези героични хора. А в Англия, лекари и сестри, вече пенсионери, се върнали на работа. (Да, Учителю.) За да помагат, защото имат нужда от тях. Болниците ги повикаха и те се върнаха, и се пожертваха, и умряха. Много от тях. (О, не.) Просто така! Представяте ли си? (Това е ужасно, Учителю.) Да, ужасно е. Как ще се чувствате вие, ако сте от техните семейства? (Да, толкова е лошо.) Те са работили усилено цял живот. (Да, Учителю.) И сега, вместо да се порадват на малкото време, което им остава на Земята, трябва да се жертват и да умрат така! Чувствам, че това не е справедливо. (Не, не е.)
Само заради парчето месо. Толкова ли е трудно да го оставиш настрана и да го замениш с друг вид протеин, вкусен, хубав? Не е вярно, че не е вкусен. (Да, Учителю.) Вие ядете само вегански протеин. Да сте усетили нещо лошо? (Не, Учителю.) (Наистина е хубав.) Не, нали? (Да, той е хубав, Учителю.) Какво чувствате, когато го ядете? (Много ни харесва.) Харесва ви, вкусен е, нали? (Харесва ни. Да, Учителю.) Да! Знам това. Знам, че е хубав, защото преди да отворим Лавинг Хът или Лавинг Фуд Къмпани, преди много години, ме караха да ям много неща, да ги опитвам. (Да, разбираме.) О, Боже мой! Някои бяха неприятни, някои бяха хубави, но трябваше да ям по много, докато накрая вече не ги исках. Казах им: „Махнете ги оттук. Моля ви, вие си ги яжте. Вие ги познавате по-добре. Вие ги ядете всеки ден. Трябва да ги познавате по-добре. Вие си ги опитвайте.“ Като ги опитват повече хора е по-добре, а не само аз, един човек. Тъй че ако всички вие, повечето от вас ги харесвате, значи храната е добра и можем да я произвеждаме. Бях станала като морско свинче. Върху мен си правеха експерименти с храната. Дори по време на ритрийт трябваше да опитвам тези неща. На един ритрийт в Тайланд донесоха много и аз трябваше да ги ям, харесва ми или не. Но после вече всички станаха добри, вкусни бяха. Казах, че тези, които са добри, ще ги произвеждаме. Аз също ги ядях. (Да, Учителю.)
Мисля, че вече се отървах от тях. Не съм сигурна. Паякът ми каза същото: „Бъди щастлива. Ревнивите духове вече ги няма.“ Аз му казах: „Благодаря.“ Ето какво съм казала тук: „Днес няма съобщения. Работих много, вземам си почивка.“ Казала съм го на себе си. И тъй, вчера , третото съобщение казваше: „Бъди щастлива. (Да, Учителю.) Демоните си отидоха.“ От Боговете/Богините на Ihôs Kư. Казала съм: „Да. Така казвате Вие. Наистина искам да видя този свят да заживее в мир и любов, както е във Висшите Небеса. Не Астралните Небеса, а по-високите.“ Това съм им казала. Наистина искам да го видя. А не само говорене, обещания. Защото енергията на ревнивите духове и демони, на лошото, на всички тях, е все още в света. (Да, Учителю.) Дори и майа да си е отишла, енергията й все още се разнася, защото те са заразили хората и животните на тази планета преди много, много, много време. (Разбираме, Учителю.) Тъй че дори да са си отишли, трябват години, за да се изчисти тази енергия. Затова съм разстроена. Затова съм Им казала: „Наистина искам да видя света в мир и хармония и любов, да не говорят вече за това.“ Защото е твърде дълго за мен да чакам. Нямам търпение, чаках твърде дълго.
Какво е това? Нещо за паролата на компютъра. Твърде много стрес, заради учениците, работниците и пр. Не искам да го казвам. Просто неприятност. „Но всичко ще бъде наред.“ Писала съм си го. (Да, Учителю.) Трябва винаги да съм позитивна. Писала съм, че съм получила съобщение от Главния Канал и съм отговорила. Четвъртък, 18-ти юни, бях уморена и както обикновено, страдах, като виждах как страдат съществата извън моя свят. Затова съм се оплакала: „Постоянно казвате, че мирът ще настъпи. Не го казвайте повече. Не искам да го слушам. Освен това казвате, че моята любов ще победи. Могат ли въобще хората да усетят тази любов? Даже животните я усещат?“ Затова попитах Небесата: „И каква е ползата да говорим, че моята любов ще победи? Те не чувстват нищо. Затова продължават да правят това, което правят.“ Ако наистина усещат любовта ми, ще усетят веднага и промяна. (Да, Учителю.) Ще се променят. Ще знаят какво е това. Наистина ще разберат каква енергия съм донесла и ще се променят. Попитах: „Тогава защо? Защо не усещат моята любов, ако продължавате да твърдите, че моята любов ще победи?“ И Те са ми отговорили тук ... Забравих кой ми го каза, но тук е в скоби. Това е цитат. В кавички е: „Най-Висшата Чиста Любов не оставя следа.“ „Боговете от ПВ (Първоначалната Вселена).“ Казала съм им: „Дори не усещам своята любов.“ Защото в човешкото тяло ние сме ограничени. (Да, Учителю.) Също така сме заети. Понякога твърде много навън и по-малко навътре, затова е така. А Те са казали: „Най-Висшата Чиста Любов не оставя следа.“ Мислех, че ще кажат нещо друго. Понеже тази дума „без следа“ не съм я използвала не знам от колко десетилетия, не си я спомнях. Мислех, че ще кажат нещо друго, но това е, което са ми продиктували - „без следа“. „Най-Висшата Чиста Любов не оставя следа.“ Много ми хареса тази дума. Защото Те използваха хубавата дума. (Да, Учителю.) Хубава дума трудно се намира - за писател, за журналист, да намери някоя хубава дума. (Да.) Точна дума, това е радост. Това е удоволствие. Така че, Те я намериха.
16-ти, вторник... Не е за вас. И тогава дойде един паяк и ми каза, друг паяк. Това е по-рано, не този от вчера. Един друг паяк ми каза: „Бъди щастлива. Мирът ще дойде.“ Тук има нещо за това след колко време, но не искам да ви казвам. (Да, Учителю.) Казала съм: „Добре. Боже мой, благодаря. Болна съм днес.” Отначало си мислех, че не съм успяла да го направя и съм казала нещо като: „Моля ви, проверете отново това на компютъра.“ (Да, Учителю.) Заради вас, приятели, сигурно някой от вас е взел тази дума от мен, от едно от предаванията. Не е много трудно предаване. Някакво добро предаване, но не много рисковано или нуждаещо се от много внимание. И съм написала: „Моля, проверете отново.“ Това беше онзи ден, но после се почувствах по-добре, защото както ви казах - не мога да боледувам. Писала съм: „Ставай, върви да работиш. Край. Без болести!“ Лошите енергии са все още на Земята до 2000 и еди коя си, и т.н. До 17-ти декември. Не искам да ви казвам годината. (Разбираме.) Но на 17-ти декември, 2000 и еди коя си година, това е вече доста казано. (Да, Учителю.) Затова мравките, комарите, зомбитата са все още активни. Така са нещата. Една от сестрите ви е попитала дали може да ми донесе плодове. Казала съм не. Искам спокойствие, не плодове.
И следващото, това е от 15-ти юни. (Да, Учителю.) Тук съм написала нещо за светлините на Северния полюс, северното сияние (aurora borealis). Случайно съм го написала тук, защото съм ги видяла по [Суприм Мастър] ТВ, в някое от предаванията ни. (Да, Учителю.) Понякога представят страната, а после показват тези северни сияния. (Да, Учителю.) Видяла съм ги, затова съм писала: „Зелената светлина, северното сияние на Северния полюс е от техниката на подземните хора и е начин (О, уау!) да объркват посоката на пътешествениците. В случай че някой иска да отиде там, той ще бъде заблуден и няма да може да намери входа към тяхната обител.“ Затова слагат тези светлини, защото това не е просто светлина, а е енергия. Разбираме. (Да, Учителю.) Обърква ума ви. Много малко хора могат да намерят подземния свят, защото те слагат нещо на входа, така че дори и да си го намерил, да не можеш да влезеш. (Да, Учителю.) И не можеш да намериш входа; объркваш се. Някои изпарения те правят сънлив, или отпуснат. (Да, Учителю.) В някои зъболекарски кабинети имат такъв газ, за да ви отпуснат. (Да, Учителю.) Това е подобно. Тази светлина възпира от неканени гости. Не ги упреквам. Такива, каквито сме на повърхността на Земята - и аз нямаше да искам някой да идва да ме вижда. (Разбираме, да.) Да носим само болести и проблеми, скръб, битки и войни. (Да, Учителю.) Всички се страхуват от нас. Не ги виня. Те предпочитат да живеят под земята. Макар че не мисля, че е забавно да живееш под земята. (Не, Учителю.) Мислите ли, че е хубаво да живееш под земята? (Не.) Може да е и по-тъмно. Но те са създали своя собствена светлина, свое собствено слънце, създали са своя собствена енергия, така че е достатъчно светло. Но дори само мисълта, че живееш като погребан под Земята е плашеща. (Да, Учителю.) Но повече ги плаши да дойдат да живеят горе при нас. Затова не искат да се качват да живеят горе с нас. (Така е.) Не ги виня. (Да, Учителю.)
