И чух, че вчера кучето е било ранено, защото дивото е избягало от голямата градинска ограда и е излязло навън, и след това е попаднало в капан, капан за животни. (О.) За щастие, избягала и се прибрала вкъщи, но е ранена лошо. (О.) Кракът й е бил в капана (О.) и е ранена тежко. Не знам как е избягала. Тя ми каза, че е използвала магия, (Уау.) за да избяга.
В момента нямам кучета. Разбирате ли? Липсват ми. Нямам. И чух, че вчера кучето е било ранено, защото дивото е избягало от голямата градинска ограда и е излязло навън, и след това е попаднало в капан, капан за животни. (О.) За щастие, избягала и се прибрала вкъщи, но е ранена лошо. (О.) Кракът й е бил в капана (О.) и е ранена тежко. Не знам как е избягала. Тя ми каза, че е използвала магия, (Уау.) за да избяга. Защото как можеш да избягаш от капана на животното, когато краката ти са изцяло хванати там? (Да.) Подути и кървящи. За щастие е избягала и се е върнала.
Разбира се, писах на хората, казах им да отидат там и да я търсят през нощта и през деня. И я хванаха. Но тя много се страхува от хората, доверява се само на няколко. Довери се на мен, но на много други не се доверява. Дори на тези, които се грижат за нея. Те все още имат склонността да плашат. Така че, дори и от тези, които се грижат, не от дълго време, тя бяга, ако я повикат или се приближат. (Да.) И така, тя отново била в капан, в една малко дупка, много трудно, но за щастие я извадиха и отидоха на лекар вече. Това е, което чух, не съм я виждала, разбира се.
Молех се за нея и я търсех, и говорих с нея, и тя ми казва, че е надалеч, и после ми казва, че е наблизо, и после пак надалеч, и отново е наблизо. И аз знаех, че е в капан, (О.) след известно време, така че ги помолих да ходят навсякъде и да търсят дали не се е хванала в капан между оградата. Но тя не беше в капан там. Беше в капан другаде, наблизо. Но не между оградата и земята. Мислех си, че може да изкопае дупката и да излезе. (Да.) Тя е единствената, която бяга, за да излезе. Обикновено не правеше това преди. Винаги се връщаше. Ходеше из цялата гора наоколо, но никога не излизаше. Но този ден, може би беше намерила дупката, успяла е да я увеличи, копала е и е излязла някак си изпод оградата. И тогава я попитах, казах: „О, това е навик, тя просто трябва да отиде, да побутне малко кармата.“ Казах: „Добро извинение, добро извинение.“
Не съм ѝ ядосана, но казвам: „Прекалено съм отпусната, за да говоря с теб отново. Ако никога не те видя отново, знаеш защо, нали?“ Преструвам се, че съм сърдита. Казвам: „Сърдита съм ти, накара всички да се притесняват, аз да се притеснявам. Не можах да спя цяла нащ, тревожех се за теб. И те търсих, притеснявах се, защото знам, че някъде си хваната в капан.“ Но това беше вече през нощта, много е трудно да се намерят тези капани, не можеш да попаднеш, само животните могат. (Да.) Нямаше път или нещо подобно. Хората, вашите братя и сестри, не биха могли да видят през нощта. Също така, има и други капани, със сигурност. И ако ги изпратя през нощта да отидат там, те самите ще попаднат в капан. (О.) Да стъпят там. Случвало се е преди.
Един от резидентите, когато бяхме в Пинтунг преди, просто тръгна и отиде някъде да се скита в дълбоката планинска гора там, и тогава беше попаднал в капан, кракът му. (О.) И не можеше да излезе, защото са завързали с вериги капаните си за дърво или нещо подобно, никой не може да се измъкне. И е много здраво. Те са предназначени за залавяне на силни животни като глигани, диви глигани. Затова трябва да се направят здрави. Никой не може да ги отвори. (О.) Хората не могат да го отворят. (Да, Учителю.) Със специален инструмент, разбира се, трябва да направят нещо, за да го отворят, иначе на ръка не може. И така, той бил хванат в капан и лежал там. Изпратих всички да го търсят. Накрая го намерихме. И отиде на лекар, разбира се. (Да, Учителю.)
Така че, дори и да знам мястото, където е хваната в капан, казах на братята, казах им: „Тя е в капан някъде. Може би близо до оградата, така че идете да погледнете отвътре на оградата и извън оградата.“ Но тогава беше твърде късно, не могат да намерят нищо и не исках да ги пращам нататък, защото се тревожех, че те също ще се хванат в капан. (Да, Учителю.) Аз вече знаех, но беше твърде късно. Затова, на сутринта, казах: „Сутринта продължете да търсите, защото през нощта е твърде късно.“ И най-накрая я намериха. Тя е вече свободна, вече е свободна от своята собствена магия, най-накрая. Отне дълги, дълги, дълги часове, за да се освободи, не е като да имаш магия и да отвориш просто ей така, зависи.
Преди тя използва магия, за да отвори веригата, която слагахме около нея, веригата, за да не избяга. Да. В Тайланд аз правех това, защото когато най-напред я взех, тя винаги бягаше и се връщаше когато си иска, заради децата си вътре. Но се притеснявах, че излиза и яде боклуците. Затова трябваше да ѝ сложа верига, но до мен. Имам предвид извън вратата, за да има свеж въздух, но ние бяхме в къщата, можехме да я виждаме. Защото преди използвахме мек нашийник и мека връв. Тя ги изгриза всички. Сдъвкваше ги веднага и бягаше. Затова си помислихме просто да ѝ сложим верига, докато се храним. (Да.) (Да, Учителю.)
Тя не обича да влиза в къщата, затова ѝ казах: „Добре. Остани тук на верандата.“ Имаме дълго, дълго въже, за да има свобода поне малко. И всичко е в желязо, но тя използва магия, за да го отвори. Не я е изгризала, не може, нали я знаете, веригата? (Да, да.) Използва се за кучета, когато ги водят на разходк (Да.) Не е много дебела, но достатъчно дебела. (Да, Учителю.) Хората я използват също да заключват вратата си. Става въпрос за може би около половин милиметър, толкова дебела. По-малка за нейния размер, но тя използва магия, за да я отвори и да избяга. Не е сдъвкана, не е да е отворена, но е отворена. И избяга. Защото ако избяга, отива да яде боклуци и ходи на мръсни места, и като се върне разболява децата, защото сучат от нея. Ето защо не исках да излиза отново, но тя винаги го правеше.
И този път е използвала всичките си сили, за да разбие това и да излезе, и да се върне в къщи. Но когато момичетата, които се грижат за нея я повикали, така чух, докладваха ми, не съм видяла всичко това, разбира се, не съм там. И момичето чуло това и я видяло, и я повикало, но тя избягала от нея. Това е тази, която се грижи за нея, но е по-нова от другата. Дори другата, когато идват, те не отиват при тях. Трябва да ги доведе по някакъв начин най-напред в стаята и да им сложи колана. И после слага каишката, и тогава могат да излязат. Могат да я изведат.
Боже мой. Това момиче, тя ми е причинявала толкова много, толкова много сърдечна болка и тъга и тревога през цялото време. Много пъти, не през цялото време, но много пъти. Винаги когато се опитваше да избяга от стаята или отдругаде, всички кучета я предупреждаваха, лаеха всичките, преди, когато оставаха с мен през цялото време. Отдавна. Седяхме заедно и ако аз не съм там, тя щеше да се опита да изгризе прозореца и да изскочи навън, и всички кучета лаеха към нея, казвайки: „Не! Не! Не! Не! Не! Не!“ И тогава чух кучетата, то е като аларма. (Уау.) Върнах се и тя имаше такъв израз на лицето - щастлив, но засрамен. Нещо такова. Казах: „Ти! Отново, така ли!“ И после трябваше да затворя този прозорец, да го заключа. И да оставя съвсем малко въздух. От много прозорци, така че да имаме малко тук, малко там, да има достатъчно свеж въздух, а имаме и климатик, и вентилатор, и всякакви неща за тях. Ако оставя всичко отворено и използвам само естествения въздух, тя ще изгризе всичко. Знаете ли прозореца с желязната мрежа? (Да, Учителю.) Да, желязна. (Да.) Тя ги изгризва, голяма дупка, много пъти. (Уау.) Не е за първи път.
Унищожи много такива в Тайланд. Унищожи цялото, вътрешните стени и прозорци на един от складовете, в които ги държах вътре. Защото това не беше моя къща. Наех я от един от братята ви в Тайланд, само междувременно, в очакване кучетата да могат да дойдат в Тайван (Формоза) по това време. Тогава, разбира се, влизам и излизам, седя с тях и всичко. Но не мога да седя там 24/7. Когато не съм там, тя гризе една част от стената и така напълно я унищожава. (Уау.) О, Боже мой. След това, тъй като стената е цялата унищожена и не искам тя да продължава да я гризе, притеснявах се, че ще се разболее, заради стената, цимента и всичко това, затова трябваше да я доведа в къщата, заедно с децата й. Въпреки че не е моя къща. Но казах, че ще платя за всякакви щети. Направих го. И по някакъв начин, тя повреди другите прозорци и се измъкна отново. Може да отваря прозорци, да отваря врати, да отваря брави. Но тогава ми позволи да се доближа, позволи ми след една седмица или максимум 10 дни, позволи ми да се доближа, да я нося наоколо на рамото си и да я водя на разходка с нашийник и каишката, разбира се. (Да, Учителю.) Но ако я оставя сама, ще изгризе всичко – веригата, хамута, каквото и да е, и навън.
Тя обърка лекаря там, ветеринаря. Защото, когато за пръв път я хванах в гаража, той дойде вътре и ѝ сложи яка за врата, върху нея сложи веригата и я изведе навън в градината, в градината на къщата в Тайланд. И гордо ми каза: „Виждате ли? Трябва да се отнасяте към кучето и да му говорите като на приятелка!“ Аз казах: „О, уау! Говорите на кучето? И тя се чувства като приятелка сега?“ Той каза: „Да! Погледнете я! Погледнете я!“ И тогава хоооп! Тя тръгна назад, освободи се от яката. (О.) Хукна назад, яката просто се изплъзна напред. (Да.) И скочи на два метра височина на лапите си. Този вид ограда е такава. (Да.) Някаква дупка като тази. (Да.) Тя си сложи лапите там и ходеше точно като по стълби. (О.) (Уау.) Отне ѝ само секунда, дори не толкова, и беше навън. И лекарят стоеше там. Аз казах: „Хмм?“ Приятелката ви си отиде.“ И той не знаеше какво да каже.
Трябваше да изнамерим много видове хитринки, за да я приберем. Използвахме един голям колектор за градински листа с дупки, (Да.) коша, голям, (Да, Учителю.) за да я покрием отгоре, после я донесохме в стаята. И после, разбира се, аз винаги съм вътре в къщата, но не искам тя да бъде там, защото обича да е навън, затова я пуснах вътре този път, а тя използва магията си, за да разкъса веригата и да излезе, да отиде, просто ей така.
