Що за нещо е просто да убиваш за парче земя. Това не е правилно. (Не е, Учителю.) Земята, според мен, е за хората да живеят на нея. Нали? (Да.) (Така е.) Да стабилизират живота си, да садят дървета, да садят плодове и зеленчуци за хората, за да им се наслаждават. За света да им се наслаждава, да има храна. (Да, Учителю.) Така че няма значение кой живее там.
Що за нещо е просто да убиваш за парче земя. Това не е правилно. (Не е, Учителю.) Земята, според мен, е за хората да живеят на нея. Нали? (Да.) (Така е.) Да стабилизират живота си, да садят дървета, да садят плодове и зеленчуци за хората, за да им се наслаждават. За света да им се наслаждава, да има храна. (Да, Учителю.) Така че няма значение кой живее там. Стига да вършат това. (Да, Учителю.)
Дори и тази земя да е принадлежала на друга страна преди, но вече е минало дълго време и е установено, че тази земя сега принадлежи на друга страна. Затова, не бива да бъде взимана обратно, също както договорът, който аз съм подписала, не го връщам. Разбирате ли какво казвам? (Да, Учителю.) И е вече заселена от дълго време. Защо да я завладяват отново? Защо да си я връщат пак, предизвиквайки кръвоприлития, нещастие, скръб и болка на хората, които са невинни. (Да.) Трябва да разберете, че хората, които живеят на тази земя в момента, са нямали нищо общо с договора. Нали? (Така е. Да, Учителю.) Като говорим за това, също както в Крим. Знаете този полуостров или остров, който вече принадлежи на Украйна от дълго, дълго време. И Нагорни Кабарах е заселен с арменците от дълго време. Разбирате ли ме? (Да, Учителю.)
Те си живеят мирно живота. Плащат си данъците. Какъв е проблемът? Щом хората не ви причиняват никакви финансови трудности. Не воюват с вас. Не причиняват на страната ви или на гражданите ви никакви проблеми. Живеят си своя живот. Най-малкото, не е нужно да се грижите за тях. Това би трябвало да е достатъчно добре. Нали? (Да, Учителю.) Боже мой. Аз не виждам никакъв проблем. А вие? (Не, Учителю.) Питам вас, лидерите в света, виждате ли някакъв проблем в това? Отговорете на себе си, на душата си, на сърцето си, отговорете си. Не искам да отговарям вместо вас, защото вие знаете отговора.
Всяко едно нещо в този свят е преходно. Дори парче земя би могла да бъде отнета от земетресение, от цунами, от свлачище, от каквото и да е бедствие. Защо, защо се тревожите за едно парче земя и причинявате толкова много скръб, страдание и мъка? Без значение каква е причината, не можете да убивате Божиите деца и да го празнувате като победа.
Карате жени да овдовяват. Мъже да осакатяват. Деца да остават сираци. Родители да се лишават от любимите си деца. Защо, защо, защо, защо, защо? Лидерите на света, отговорете си. Отговорете на Бог! Ако нещо се случи в живота ви, ще знаете защо. Ако нещо лошо се случи в живота ви, защото не сте честни, защото причинявате силна болка на другите, не обвинявайте Бог. Винете себе си. Казвам ви истината. Ето така е. Бих искала, моля се, надявам се Небесата да ви пощадят от всякакви лоши последствия.
Вие убивахте Божиите деца само за едно парче земя, което вече не ви принадлежи. Тогава, как очаквате добра отплата или добър резултат в замяна? Небесата наблюдват. Небесата знаят всичко. И никой, който убива Божиите деца по този начин, само за имущество, само защото имат мускули, имат сила, затова потискат по-слабите граждани на други страни или на своите собствени страни. Това е също като малтретирането, което се случва където и да е в най-малките мащаби или в по-големи мащаби. На никого, който убива Божиите деца по този начин, няма да му се размине това. Небесата наблюдават.
Съжалявам, приятели. Просто кипвам отвътре всеки път, като си помисля за страданието на другите хора и на животните. Не мога да спра това. Просто твърде много човешки емоции има в мен все още. А вие мислите, че съм силна. Не съм толкова силна. Разбирате ли? Не съм толкова силна. Твърде мека съм понякога. Добре. Отговорих ли на въпроса ти по някакъв начин? (Да, Учителю. Благодаря Ви.) Докъде бях стигнала? Мога да продължавам още и още за това до безкрай.
Но главното е, че не можете да убивате хора само за някакво физическо притежание. Без значение колко е голямо, без значение колко струва. Нали? То не може да струва кръв. (Да.) Като джентълмен, като лидер на някоя нация, вие изобщо никога, никога не би трябвало да водите война за имущество. Защото, съжалявам да ви кажа, но това е като грабеж. Да. (Да, Учителю.) Ако моят дядо или баща ми е дал вече част от нашето имущество или моята къща на някого другиго, аз самата също няма да имам проблем. Не съм бездомна. Имам други къщи, по-големи, по-хубави дори, не бих отишла, ползвайки пистолет или ножове, или насилие, да си върна тази къща, понеже това е била къща на баща ми или на прадядо ми. Разбирате ли? (Да, Учителю.) Това правилна логика ли е? (Да, Учителю.) Бихте ли направили това? (Не, Учителю.) Не сте в нужда, дори. Нали? (Така е.) Ако сте в нужда, може да сте бездомни, тогава бихте дошли и казали любезно: „Моля ви, имам нужда от тази къща. (Да.) Или поне от половината от нея, или да я споделяме.” Но без да ползвате пистолети и ножове, и насилие, и бомбардиране, за да убивате невинни хора, само за да си върнете къщата. Същото е със земята, където и да е, нали е ясно? (Да, Учителю.) Каквото вече е било дадено...
Никога не съм искала да говоря за това, понеже хората ще ме критикуват. Не съм по политиката, аз се интересувам от човечността, от хуманността, разбирате ли? (Да, Учителю.) Благородните отношения между хората, между човешките същества. Като човек към човек. Разбирате ли какво казвам? (Да, Учителю.) И имам боязън от Бог. Обичам хората. Всички тези неща ме безпокоят твърде много, трябваше да ги кажа днес, да, просто така, не ме е грижа защо. Би трябвало да ги кажа веднъж, нали? (Да, Учителю.)
Ако къщата е вече дадена на някого от моя прапрадядо по каквато и да е причина, значи е дадена, нали? (Да, Учителю.) Край. (Да.) И това е установено. Аз трябва да уважавам волята на баща си или на прапрадядо си или на прадядо си, който е дал къщата, собствеността на нашия род, на този човек. Трябва да уважавам подписа му, волята му. Разбирате ли ме? (Да, Учителю.)
Каквото и да се случи дори, тя вече принадлежи на този човек. (Да.) И после, ако техните деца, тяхното по-късно поколение е наследило тази къща, бих ли ползвала пистолет и нож, атакувайки ги, убивайки ги, за да си върна тази къща? (Не.) Бихте ли помислили, че това е справедливо и добро. (Не, Учителю.) Не, разбира се, че не, нали? (Да.) Всеки джентълмен, всеки човек, който знае нещо за моралните стандарти, никога не би направил това, да не говорим ако сте религиозни, ако вярвате в Бог или не вярвате. Не е нужно да вярвате в Бог, но трябва да вярвате в честното и справедливо отношение помежду си. Не мислите ли така? (Да, Учителю.) И ако наричате себе си цивилизована страна, а се радвате на страданието и смъртта, и скръбта, и болката на други хора, включително възрастни, деца, жени, безпомощни граждани на другата страна, само за да вземете земята им, без значение поради каква причина, не очаквайте уважение от хората и не очаквайте снизходителност от Небесата. Кармата не идва винаги веднага, но ще дойде... в този живот или в ада. Трябва да се страхувате от собственото си възмездие, всеки от вас, който причинява страдание на други невинни хора. Добре, следващият въпрос, преди да продължа до безкрай. Просто съм толкова... Само една секунда, една минута, моля. Добре, следващият въпрос, моля.
(Да. Учителю, някои ученици идват да работят с Учителя, но после не остават или не могат да останат поради някакви причини. Това някаква карма ли е, която им пречи да останат за по-дълго, и ако е така, как може това да бъде преодоляно или избегнато?)
Те са тези, които трябва да решат. Нали? (Да.) Вие можете да контролирате съдбата си. От древните времена хората казват това. И вие го знаете чрез много будистки истории, които съм ви разказвала. (Да.) Можете да контролирате себе си. Просто кажете: „Не. Това е, което искам. Искам да помагам на Учителя да спаси безброй други. Нямам нужда да слушам собствените си желания.“ (Да, Учителю.) Нямам нужда да приемам тази останала карма. (Да, Учителю.) Така че, вие сте тези, които решавате дали да останете или да си тръгнете. (Да, Учителю.) Защото ние сме Бог, имаме Бог вътре в себе си. Може би не сме Всемогъщият, нали? Но сме по-издигнат Бог, част от Бог. Част от Всемогъщия. Защото това е началото на всичко. Всемогъщият Бог е началото на всички начала. (Да, Учителю.) Значи, можем да използваме тази сила ако искаме, (Да.) или ако искаме да продължаваме да слушаме собственото си его, собствената си емоция, собственото си низко желание - тогава това е наш избор. Ние имаме свободна воля. Разбирате ли ме? (Да, Учителю.) Ако имате силни идеали, няма да оставите Учителя или да оставите благородната си работа като тази, заради каквото и да е. (Да, Учителю.) (Разбираме.) Добре. Това отговаря ли на въпроса ти? (Да, Учителю, благодаря Ви.) Няма за какво.
(Учителят спомена миналия път, че животните имат кралска система, с...) Да, да, кралска. Да. (с кралица, крал,) Да. (принцове и принцеси.) Да. (Учителю, как биват одобрявани на позициите си?)
Те са определени по рождение. Или от своите избиратели. (Да.) Така ли ги наричате? От своите жители. Ако един крал умре, ще назначат друг такъв мъдър, състрадателен, да ги ръководи. А после, съответно, също ще... или кралят също ще назначи мъдри съветници, мъдър съвет, мъдри длъжностни лица, да му помагат да управлява, да ръководи нацията им, расата им. Те са също като хората, съвсем. Освен че имат повече сила, повече магическа сила.
Могат да се превръщат понякога в хора и да бъдат сред нас за известно време. (Уау.) (Уау.) И затова понякога си причиняват проблеми. (О.) Чували сте много приказки, приказни истории. (Да, Учителю.) Част от тях са истина. (Уау.) Те нямат вечна сила. (Да, Учителю.) Например, не могат да задържат човешкото си тяло завинаги и да живеят като човек. Ако го направят, тогава ще трябва да изоставят всяка друга сила, която имат и да живеят като човек. (О.) И знаят, че това е нещо тъжно. Но понякога те... тези различни видове или раси се влюбват в някои хора и тогава правят това. (Уау.) Тогава остават завинаги хора, нали разбирате? (Уау.) Не питайте какво става с тях по-късно, зависи от това какво вършат в живота си, независимо дали ще продължат или не да бъдат хора. Или просто се завръщат към собствения си вид, но това не е лесно. Веднъж щом станете човек, вие се заплитате в това и после ще бъдете впримчени, подчинени от този вид физическа система, (О.) също като хората, и тогава ще имате карма, после ще имате... възмездие, после ще трябва да се преродите, (Да, Учителю.) и е много трудно да си спомните впоследствие кои сте всъщност. Трябва да изтриете всичко това, за да станете човек. Ясно ли е? И сега, заради своята сила, заради повечето от силата, те не могат завинаги да запазят човешко тяло. Така че ако ги хванат или се заплетат в някакъв проблем, не могат да избягат. Ще се превърнат в собствената си, първоначална форма, и ще умрат или ще бъдат убити. (О.) Разбирате ли ме? (Да, Учителю.) Ако изведнъж видите тигър във всекидневната си, а е бил някоя красива жена преди това, няма ли да се изплашите? Или други хора в къщата ви ще го убият. (Да.) Разбирате ли какво казвам? (Да.) Това отговаря ли ти? (Да, Учителю.) (Благодаря Ви, Учителю.)
