Здравейте, всички красиви души, спуснали се в този свят, за да облагодетелствате всички други, колкото можете според способностите си, според Божията Милост и Божията Воля. Радвам се, че сте в този свят и ви обичам заради това, и ви благодаря за това. Дори да направите някое малко добро на другите, дори да си мислите, че е малко, то може да означава много за този, който го получава. Поне душата ви е чиста, сърцето ви е милостиво, като се прекланяте пред Бог, възхвалявате всички Учители и благодарите на всички благородни души, които вършат Божията Воля за благото на всички.
Радвам се, че сте тук с мен. Иначе може би щях да се чувствам или все пак съм се чувствала много самотна на тази планета, понеже сме далеч от Дома. Макар да не е далеч, но заради физическото пространство, то ни кара да се чувстваме далеч. Но като медитираме вътрешно, можем винаги да се свържем с Дома или да направим кратко посещение на някоя близка област в нашия Небесен Дом.
Искам да ви помоля, моля ви, помогнете ми да благодаря на Махакашяпа, защото не мисля, че Му благодарих достатъчно. И искам да ви разкажа Неговата история, за да могат някои от вас, които не знаят кой е Той, да имат честта да Го опознаят. Разбирате ли, Махакашяпа е бил един от най-близките ученици на Буда, когато Почитаният от Света е бил още жив. И името Му е било „Аскет номер едно”. Буда е имал десет най-близки ученици и някои от тях са имали титли, както Махакашяпа е „Аскет номер едно”. Маудгаляяна е „Магическа сила номер едно”. А великият Ананда е „Добра памет номер едно”. Има и още. Шарипутра е най-мъдрият, например. И според една будистка легенда, Махакашяпа - истинският Махакашяпа, монахът, един от най-приближените ученици на Буда - е все още жив днес на Земята и медитира на едно място, може би пещера в планината, наречена Чикънфут.
И тази, която ми даде шарирата на Буда, вашата сестра, искаше да сменя снимката, която бяха сложили на (Суприм Мастър ТВ) отначало - не беше това, което Махакашяпа ми даде. И тя искаше да я сменя с истинската снимка. Аз наистина искам да я видя (шарирата на Буда) сега, но съм далеч. Не можех да стигна там достатъчно бързо. Освен това съм още в ритрийт. Не искам да отивам надалеч. Не трябва.
Щом си в ритрийт, трябва винаги да бъдеш на едно място, да си концентриран възможно най-много на едно място. Може би можеш да си в градината, но без да виждаш никого и без да позволяваш никой да те види, за да можеш да употребиш цялата си сила за някаква специална цел. Много хора правят ритрийт просто за да възстановят енергията си и да употребят цялата си сила, за да могат да постигнат някаква задача.
Вчера говорих с моите кучета-хора. Понякога е само телепатично; понякога, ако е възможно, по телефона. И кучетата-хора дори знаят какво съм ви разкрила. Аз не исках. Не исках да го разкривам, но Бог ме какара. И след като ви го разкрих, попитах още три пъти Бог дали това е правилното нещо - да ви разкрия истинската си самоличност; или ако не, моля, нека да изтрия тези части. Защото не знам как ще реагират хората и също не знам как аз да реагирам на тяхната реакция. Просто не се чувствам много удобно да говоря директно, честно и открито по този начин за това какво съм. В този физически свят аз съм също като вас. Но съм свързана с Висшия си Аз, и това е различното нещо; иначе не бих имала достатъчно захранваща Сила, за да си върша работата, която е много, много и твърде, твърде тежка.
Искам да ви разкажа за Махакашяпа, за да знаете колко велик е бил Той - дори като човек, като личност, да не говорим за Светец. Той наистина е Светец. Той спазва Своята дисциплина. В будизма имате 13 много строги дисциплини, които трябва да спазвате, за да бъдете наречени „най-добрият аскет”.
Например, не можете да ядете следобед и ядете само веднъж на ден. Имате само три слоя монашески одежди и трябва да събирате изхвърлените дрехи на улицата, в гробището или в зоната за боклук, където хората изхвърлят нещата си, за да си направите свои дрехи. Не можете да носите нови дрехи; не можете да си купите нови дрехи; не можете да приемате дрехи, новонаправени за вас. Трябва да си ги направите сами; събирате дрехи навсякъде, където можете, и ги съшивате парче по парче, за да ги превърнете в хубави, топли дрехи и да се покриете заради достойнството си. Това е всичко, което можете да имате. И имате купа за милостиня, за да излизате да просите и да се грижите за себе си веднъж на ден.
В наши дни все още има хинаяна монаси, които правят същото или подобно. Но тогава те ядат всичко. Те не се ограничават до веганство, което е състрадателно хранене. Защото в началото някои хора просто са дошли и не са били свикнали с веганството, затова Буда им е позволил три вида разрешено месо от животни-хора – например тези животни-хора, от чиято плът ядете, да не чувате виковете им, когато умират; или животно-човек, което знаете, че не е убито заради вас; или животни-хора, които умират естествено, или при инцидент, или от възраст някъде в гората или на улицата - тогава можете да ги ядете. Но по-късно Буда е казал: „Не трябва да ядете повече това.” И Той е подчертал, че който яде месо от животни-хора, не е Негов ученик и който яде месо, Той не е Учител на този човек.
„`В този момент Ария (мъдрецът) Махамати (Велика мъдрост) Бодисатва-Махасатва каза на Буда: `Багаван (Почитани от света), виждам, че във всички светове лутането между раждане и смърт, заплетените вражди и попадането в лоши пътища, всичко е причинено от яденето на месо и непрестанното убиване. Това поведение увеличава алчността и гнева и кара живите същества да не могат да избягат от страданията. Това е наистина болезнено.` […] `Махамати, чуй думите ми, ако някой от моите ученици не се отнася честно към това и все още яде месо, трябва да знаем, че той е от линията на кандела (убиец). Той не е мой ученик и аз не съм негов учител. Затова, Махамати, ако някой иска да бъде мой близък, той не трябва да яде никакво месо.`“ ~ Ланкаватара сутра (Трипитака № 671)
И Буда е бил строг веган. Можете да видите някои от откъсите, които съм разяснила за вас преди няколко години относно това, че Буда е бил веган. Защото Той е назовал коприната, пуха, млякото, яйцата, кожените ботуши или всичко, свързано с животни-хора, че не трябва да го използвате, защото причинява страдание.
„Бодхисатвите и чистите монаси, които вървят по пътеките в страната, няма дори да стъпят върху жива трева, още по-малко да я скубят. Как тогава може да бъде състрадателно да се натъпчеш с плътта и кръвта на други същества? Монаси, които няма да носят коприна от Изтока, независимо дали е груба или фина; които няма да носят обувки или ботуши от кожа, нито козина, нито птичи пух от страната ни; и които няма да консумират мляко, извара или гхи, те наистина са се освободили от света. Когато изплатят дълговете си от предишни животи, няма повече да скитат из трите области. Защо? Да носиш части от тялото на едно същество е свързано с кармата на това същество, също както хората са се обвързали с тази земя, като ядат зеленчуци и зърнени храни. Мога да потвърдя, че човек, който нито яде плътта на други същества, нито носи каквато и да е част от телата на други същества, нито дори мисли да яде или да носи тези неща е човек, който ще получи освобождение. Това, което казах, е това, на което учат Будите. Мара, Злият, учи на друго.“ ~ Сурангама сутра
Дори това животно-човек да не е убито заради вас, ако го ядете, тогава хората ще трябва да убият друго животно-човек за продаване на други хора, които искат да купят, защото вие сте изяли тази порция от животното-човек. Така че има една липсваща порция, едно пиле-човек липсва. И ако някой иска да си купи, трябва да убият друго пиле-човек, за да го продадат на вас или на тях.
Буда е учил на състрадание във всички свещени писания, които е проповядвал през живота Си, продължил много десетилетия. Така че ако някой монах се предполага да следва Буда, той трябва да се придържа към състраданието; това е нормално. Вие правите това, което правят Учителите ви. Освен това, то е нещо, което не трябва да се прави; не трябва да убивате другите, за да поддържате своя живот, също както вие не искате да бъдете убити, за да се поддържа животът на други същества. Вие не бихте искали да ви убият, за да може тигърът да се засити – не. Подобно, едно пиле-, крава-, прасе, коза-човек не биха искали да бъдат убити, за да поддържат вашия живот, за да заситят стомаха ви.
Photo Caption: От суровата, суха пустиня до оживения град. Благодарение на Бог, можем да се приспособяваме в чудно нов стил с радост!
Изтегляне на снимка
